Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Аз съм с теб — каза Айра и продължително изгледа Марти.
Бишоп мълча само няколко секунди, но у него настъпи коренна промяна. Мърсър бе улучил най-уязвимото му място — страхът, че няма да отговори на очакванията на баща си. Обвинението го оскърби. През целия си живот Марти бе твърдял, че няма нищо против да бъде в сянката на баща си, и доскоро би свил рамене от забележката на Мърсър. Но сега за пръв път беше готов да се изправи пред действителността и себе си. Откриваше му се възможност да излезе извън границите на онова, което се очакваше от него, и той искаше да я приеме. Марти изправи рамене, погледна Мърсър и кимна.
— Изглежда и двамата сме с теб — отбеляза Айра, който бе учил на отговорност мнозина млади новобранци. Той наля уиски в кафето на Марти, за да полеят споразумението. Фактът, че Марти научаваше урока си на петдесет, вместо на двайсет години, устройваше Ласко, защото повечето хора изобщо не го научаваха.
— Благодаря.
Преди да се върнат от Исландия, Мърсър смяташе да разкаже на Марти всичко — за предупреждението на Елизебет Розмундер, за радиоактивността на трупа на Джак Дилейни, за незнайния пътник в хеликоптера и за опасенията си за Игор Булгарин. Нямаше да го обвини, ако Марти се откажеше от решението си да се върне в базата.
Вратата се отвори и Аника Клайн се втурна в трапезарията. Тяизтръска снега от анорака си и събу апреските. После нахлузи маратонки, напълни си чаша кафе и се приближи до масата им.
— Изглежда идвам в неподходящ момент.
— Изритват ни оттук — каза Мърсър. Тя го погледна.
— Заради пожара ли? Той кимна.
— И ти заминаваш заедно с Ервин и другите с него.
— Какво? Защо? — В черните й очи заблестя гняв. — Пожарът няма нищо общо с работата ми. Не могат да ме принудят да си тръгна. Платих десет хиляди долара на „Геопроучвания“ за участието си в експедицията. Няма да ходя никъде. На кого му хрумна тази идея?
— Грета твърди, че това е заповед на датското правителство.
— Работи ли радиопредавателят?
— Вече не.
Около предавателя в ъгъла на трапезарията нямаше никого. „Геопроучвания“ не бяха оставили радист, който да слуша дали постоянният статичен шум ще се разсее. Бяха заключили шкафа, за да не може никой да използва предавателя. Мърсър разгледа електрониката зад плексигласа и му хрумна, че само персоналът на „Геопроучвания“ е бил там, когато бяха получили съобщенията. Той стисна челюсти.
— Айра, къде е най-близкият всъдеход?
— Онзи, с който ви измъкнах, е паркиран някъде между тази постройка и главната лаборатория. Другите са извън лагера на наблюдение.
— Ей сега ще се върна. — Мърсър стана, облече анорака си и излезе.
Той се върна само след няколко минути с тежки ножици за метал от всъдехода. Приближи се до шкафа с предавателя и сряза ключалката.
— Какво правиш, по дяволите?
— Хрумна ми, че предавателят работи само когато никой от нас не е тук. Може да е случайност, но може и Да не е. — Мърсър седна и включи предавателя.
Един от техниците, който беше на полета на ДС-3, се приближи и го сграбчи за раменете.
— Не можеш да правиш това. Мърсър се усмихна обезоръжаващо.
— Обещавам, че няма да се бавя повече от минута.
— Не! Забранено е.
От предавателя се чу само равен шум. Аника отиде при тях и каза нещо на немски на ядосания техник. Веднага последва спор на висок глас. Мърсър използва суматохата и започна да претърсва честотите. Разполагаше най-много с една минута. Отвсякъде се чуваха атмосферни смущения. Техникът от „Геопроучвания“ разбра какво се опитва да направи и протегна ръка да изключи предавателя, а после извика един от хората си. Той му нареди нещо и спомена името на Грета Шмид. Другият служител облече якето си и хукна към вратата.
— Приключих — каза Мърсър и стана. — Не беше необходимо да викате майка си.
Нещо у германците го безпокоеше от момента, в който бяха слезли от самолета, и едва сега разбра какво е. Ако наистина бяха учени, тогава мъжът пред него трябваше да беше най-коравият, когото бе виждал. Полярното изследване беше трудна област, но този тип приличаше по-скоро на войник, отколкото на лабораторен плъх. Нямаше брада и кестенявата му коса беше подстригана късо като на военен. Раменете му бяха широки, гръдният кош — голям, а изражението — неясно. Той се намръщи на Мърсър, сякаш го предизвикваше. Миг по-късно изруга и се отдалечи.
— Мисля, че той обиди мъжествеността ми — обърна се Мърсър към Аника.
— Твоята и на няколко предишни поколения.
— В случай че Грета не е охладила страстите си, отивам в стаята си, преди да е нахлула тук.