Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Когато те се върнаха на борда, Мърсър видя Бернард Хофман, който едва не се бе задушил в Кемп Декейд, и пътник, когото не познаваше. Мъжът скочи от задната врата и тръгна като вълк по снега, сякаш бе роден тук. Грета Шмид извика, когато го видя, хукна към него и се хвърли в прегръдките му. Непознатият сигурно беше приятелят й, за когото Вернер бе споменал. Грета, която беше висока почти колкото Мърсър, изчезна в обятията му — мъжът беше огромен. Той свали качулката на черната си грейка и Мърсър видя, че носът му е крив в резултат на счупване.
Двамата застанаха встрани от евакуираните участници в експедицията, които чакаха реда си да се качат в самолета. Но Вернер Кьониг дойде при Мърсър и му предаде съобщението, което сутринта Грета бе получила от офиса в Рейкявик за датския аташе. Ако Кьониг лъжеше за разговора, изпълнението му бе достойно за „Оскар“.
— Датчаните са непреклонни, че всички ненужни хора трябва да напуснат, докато изпратят някого да провери дали базата е безопасна — изкрещя той, за да надвика шума на моторите на стария „Дакота“.
— А твоят екип? — попита Мърсър.
— Повечето отидоха да взимат проби със сондата. Надявам се, че скоро ще изпратят инспектор по безопасността, затова няма да ги повикам да се върнат и да загубят няколко работни дни.
— Тогава ние сме жертвените овце на датската бюрокрация.
Вернер сви рамене.
— Съжалявам. Ръцете ми са вързани.
Ако Кьониг казваше истината, Мърсър разбираше положението му.
— Добре. Няма смисъл да обвиняваме вестоносеца.
Аника се качваше пред Мърсър по стълбата на самолета. Той се обърна, за да погледне може би за последен път лагера. Ако не бяха пушекът от комина на кухнята и обвитият в изпаренията си генератор, базата би изглеждала необитаема. Единственото движение бе предизвикано от вятъра, който разнасяше снега като облаци прахоляк в стар филм за Дивия Запад.
Грета Шмид улови погледа му. Тя каза нещо на приятеля си и той тръгна към самолета, преодолявайки разстоянието с няколко крачки. В изблик на отмъстителност Мърсър бързо се качи по стълбата, така че германецът да остане долу, ако иска да разговаря с него. Мърсър потупа Аника по рамото преди служителят на „Геопро-учвания“ да стигне до стълбата.
— Ще ми запазиш ли място? Бих искал да говоря с теб. Тя се вторачи в него. В усмивката й имаше сянка на страх.
— Ти ли си Филип Мърсър? — Акцентът на германеца беше сносен, но гласът му беше дрезгав и наподобяваше ръмжене.
— Аз съм Мърсър.
Нито един от двамата не протегна ръка. От първия миг изпитаха инстинктивна взаимна неприязън.
— Аз съм Гюнтер Рат. Наскоро си поговорих хубаво с Елизебет Розмундер. Тя ми даде нещо за теб. Залепено е на задната стена на пилотската кабина. — Преди да тресне вратата, той се усмихна зловещо. — Приятно пътуване.
„Какво означава това, по дяволите?“ — запита се Мърсър, обърна се и бутна Аника, която още не бе влязла в самолета. Изражението й издаваше ужас.
— Извинявай. — Той се опита да й помогне да стане, но в същия миг пилотът подаде тяга на моторите и двамата паднаха в кишата на пода.
От малкия високоговорител на тавана се разнесе гласът на пилота. Исландският му акцент правеше думите му неразбираеми.
— Съжалявам. Времето ще се развали и искам да излетим колкото е възможно по-скоро. Няма време дори да разтоварим провизиите, които докарахме.
Докато самолетът подскачаше по неравния глетчер, Мърсър и Аника се добраха до свободна седалка, седнаха и закопчаха предпазните колани. Той реши, че я е ударил, когато се блъсна в нея, защото лицето й беше бяло като снега навън, а очите й отказваха да се фокусират. Мърсър хвана ръката й и установи, че тя трепери.
— Аника?
— Познавам онзи човек — сякаш изпаднала в унес каза тя. — Познах гласа му. Мисля, че той не разбра коя съм.
Гласът й заглъхна, но решителността, която Мърсър бе видял по време на пожара в Кемп Декейд, се възвърна. Аника вкопчи пръсти в ръката му.
— Получи ли пратката от Ото Шрьодер?
Мърсър започна да мига, стъписан, че тя почти е признала вината си.
— Ти си претърсила стаята ми.
— Да — предизвикателно отговори Аника. — Получи ли я?
— Да. — Изведнъж го осени прозрението, че тя не може да е знаела кой е изпратил пакета, защото не го бе изпускал от поглед. — Откъде познаваш Ото Шрьодер?
— Наблюдавах как онзи мъж заповяда да го убият.
Станцията на „Геопроучвания“, Гренландия
Веднага щом вратата се затвори и самолетът тръгна по леда, Грета хвана Гюнтер Рат за ръката и настойчиво го поведе към стаята си. От хищническия поглед в очите й той разбра какво иска. Неговото желание беше по-силно от нейното, но моментът не беше подходящ и Рат дръпна ръката си.