Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Обърнаха се отново към Мег, която лежеше свита на земята, и отново се разнесе викът „Натопете вещицата!“
— Трябва първи да стигнем до реката. — Фийби не можа да измисли друго. Щом стигнеха до брега, може би щеше да получи вдъхновение. — Ние сме по-бързи от тълпата.
Обърна се и побягна по уличката, през църковния двор и към полето.
Полето се спускаше под наклон към брега, където Брайън Море се бе установил с коня си, целейки се в ято зеленоглави патици, които хрътките на Катон бяха вдигнали от убежището им.
Брайън стреля и една патица тупна долу; синьозелената й гръд проблесна под слънчевите лъчи. Кучетата хукнаха да я донесат и тогава Брайън зърна двете фигури, които тичаха през полето към него.
— Я виж ти какво сме имали тук — каза си той тихо, пъхвайки пушката в калъфа на седлото.
Нещо не беше наред.
— О, имате кон! — възкликна Фийби, когато дотича до него, последвана от Оливия. — Слава на бога! Нищо не можем да направим без кон.
— Да, трябва да ни помогнете! — прибави Оливия и му хвърли свиреп поглед.
— Водят приятелката ни към реката, искат да я топят като вещица — заобяснява несвързано Фийби. — Трябва да ги настигнете, да я вземете на коня и да я откарате на безопасно място.
— Трябва да направя какво? — Брайън я загледа невярващо. — За какво, по дяволите, говорите, Фийби?
— Не намесвайте дявола! — викна Фийби. — Вече достатъчно се е забъркал. О, чуйте, те идват. — Тя сграбчи отчаяно юздата на коня му, съвършено забравила, че я е страх от коне. — Трябва да го направите. Преварете ги, особено „търсача на вещици“, и вземете Мег. Разбирате ли?
— Не съвсем.
— О, не ставайте глупав! — възкликна Оливия и тупна нетърпеливо с крак.
Врявата се приближаваше. Брайън погледна към Фийби; в очите му се таеше пресметливо пламъче. Ще му бъде ли от полза да я подкрепи в лудорията, която е предприела?
Вероятно, реши той. Услугите, на които се разчита, могат да бъдат използвани. Обърна коня към тълпата, втурнала се към тях.
Веднага видя жената, която влачеха, и високата фигура на „търсача на вещици“, който вървеше начело. В очите му Брайън съзря пламъка на фанатика. Беше срещал такива и преди. И тях можеше да използва.
— Къде да я заведа, след като я взема?
Той се размърда на седлото, подръпвайки юздите. Конят запристъпя на място, предусещайки, че скоро ще стане нужда от него.
— В имението — каза Фийби. Двете с Оливия се бяха скрили зад Брайън, за да не ги види тълпата. — Господ знае какво са й направили тия копелета. Ще й трябва лекар. Побързайте!
— Трябва да вземете и Фийби — напомни Оливия. — Те я изпуснаха. А когато изпуснат Мег, може пак да хванат Фийби.
— Взели са ви… вас, лейди Гранвил… за вещица!
Брайън подсвирна през зъби. Почти изпита съжаление към Катон.
— Не се тревожете за мене! — извика Фийби отчаяно. — Спасете Мег, преди да са я удавили!
Брайън й хвърли мигновен поглед. После се отправи към „търсача на вещици“.
Мъжът сякаш замръзна, когато огромният пъстър жребец препусна към него, а изпод копитата му заизхвърчаха огромни буци пръст. Изведнъж той видя животното да се изправя на задните си крака над него, зърна белия му корем и лъскавите подкови, надвиснали застрашително над главата му. Той се хвърли настрана, но закъсня и падна с болезнен вик, когато едното копито го удари в рамото. Тълпата за миг замря смаяна, но когато конят отново се изправи на задните си крака, всички се разбягаха и Мег остана сама, гола и омотана във въжета.
Тя вдигна глава, когато конят се изравни с нея. Брайън се наведе с изваден меч и преряза въжетата, които стягаха китките й.
Мег нямаше нужда от подканване; скочи на стремето му, хващайки се за подадената ръка. Брайън я настани на седлото пред себе си и препусна под воплите на вече освестилите се селяни.
— Скачайте — каза той на Фийби, подавайки й ръка.
Тя се хвана и подскочи, опитвайки се да стигне ботуша му.
— Мег… Мег… зле ли си ранена?
Тя се опита да стигне до Мег през Брайън.
— Стой мирно, момиче! — заповяда той, когато конят му изпръхтя.
Фийби дръпна ръка, борейки се със страха си, когато конят препусна напред.
— Идвам след вас! — извика Оливия.
Бе хванала кучетата за нашийниците, за да ги задържи да не хукнат покрай брега.
Фийби се държеше здраво за колана на Брайън, докато конят отнасяше ездачите си през полето, по-далече от реката.
Вятърът свистеше в ушите й, тя не можеше да си поеме дъх, за да говори, а беше и твърде уплашена, за да пусне колана на Брайън и да протегне успокоително ръка към Мег. Беше студено, слънцето почти не топлеше. Мег сигурно замръзваше; а и зъбите на самата Фийби тракаха, но това беше по-скоро от закъснял страх, отколкото от студ.