Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Файле водеше Лястовица от другата страна на двете айилки — яздеше мълчаливо и уж оглеждаше обгорената от сушата околност. Стройна и изящна, тя в най-добрия случай караше Перин да се чувства малко тромав. Като живак беше тя и обикновено той харесваше това в нея, но… Лек полъх във въздуха довя до ноздрите му мириса й, смесен с този на другите. Знаеше, че сега трябва да мисли за Алиандре и какъв ли отговор щеше да даде тя, или още повече — за Пророка и как да го намери, след като Алиандре отговори, все едно как, но не можеше да мисли за друго освен за Файле.
Беше очаквал, че тя ще му се ядоса, когато избра Берелайн, въпреки всичките приказки с каква цел я бил пратил с тях Ранд. Файле разбираше, че не иска да я прати в опасност, в риск за опасност — факт, който тя не харесваше повече дори от Берелайн. Но въпреки това мирисът й беше мек като лятно утро… докато не понечи да й се извини! Добре де, извиненията обикновено подклаждаха гнева й — освен когато го потушаваха, — но тя не беше ядосана! Нямаше ли я Берелайн, всичко между тях вървеше гладко като сатен. В повечето случаи. Но обяснения от рода на това, че не е правил нищо, за да окуражи жената да го ухажва — тъкмо напротив! — му печелеха само рязкото: „Естествено, че не си!“ с тон, показващ, че е пълен глупак само за това, че е повдигнал въпроса. Но въпреки това тя се ядосваше — на него! — всеки път, когато Берелайн му се усмихнеше или намереше повод да го докосне, все едно колко енергично я спираше той, а Светлината знаеше, че я спираше енергично. Освен да вземеше да я върже, направо не знаеше какво повече може да направи, за да я обезкуражи. На плахите опити да подразбере от Файле какво не е направил както трябва, му се отвръщаше с лековатото: „А защо си мислиш, че изобщо си направил нещо?“, или с не толкова лековатото: „А какво ти смяташ, че си направил?“, или с троснатото: „О, изобщо не искам да говоря за това.“ Той наистина правеше нещо не както трябва, но просто не може ше да отгатне какво! Така трябваше да е. Нищо по-важно нямаше на този свят от Файле. Нищо!
— Лорд Перин?
Възбуденият глас на Ейрам го стресна от мрачния му унес.
— Не ме наричай така, бе — измърмори той и погледна накъде му сочи мъжът — към поредната изоставена ферма малко по-напред, където огънят бе погълнал покрива на къщата и плевника. Здрави стояха само грубите каменни зидове. Изоставена ферма, но не и пуста. Оттам долитаха гневни викове.
Дузина или повече облечени в дрипи хора, помъкнали копия и вили, се мъчеха да си проправят път през високата до гърди каменна стена на една козя кошара, докато шепа мъже отвътре се мъчеха да ги задържат. Вътре тичаха отвързани няколко коня, подплашени от шума и бутаницата, а имаше и три жени на коне. Те обаче не просто чакаха да видят какво ще стане — една от жените като че ли мяташе камъни и още докато Перин поглеждаше натам, друга се понесе към стената и замахна с дълга тояга, докато третата дръпна юздите на коня си, накара го да се изправи на задните си крака и един висок мъжага се претъркули назад от стената, за да се измъкне от блесналите му допита. Но нападателите бяха твърде много, а зидът, който трябваше да се брани — дълъг.
— Съветът ми е да ги подминем — каза Сеонид. Едарра и Неварин я изгледаха мрачно, но тя продължи: — Тия със сигурност са хора на Пророка, а е зле да се започва с убиване на негови хора. Десетки хиляди, стотици хиляди могат да изгинат, ако се провалите с него. Струва ли си риска, за да спасите само шепа?
Перин не смяташе да убива никого, стига да не се налага, но не смяташе и да си извърне главата. Време за обяснения обаче нямаше.
— Можете ли да ги изплашите? — попита той Едарра. — Само да ги изплашите? — Много добре помнеше какво бяха направили Мъдрите при Думайски кладенци. И Аша’ман. Май все пак излезе добре, че Грейди и Нийлд си бяха останали в лагера.
— Може би — отвърна Едарра, поклати леко глава и сви рамене. — Може би.
— Ейрам, Фурен, Терил — викна Перин, — след мен! — Заби пети в хълбока на Стъпко и се понесе напред. С облекчение видя, че Стражниците го следват. Четирима връхлитащи мъже правеха гледката по-внушителна от двама. Задържа ръцете си върху юздите, далече от секирата.
Не остана обаче доволен, когато Файле препусна с Лястовица и го настигна. Отвори уста, но тя го изгледа с вдигната вежда. Черната й коса беше красива, развяна от вятъра. Тя цялата беше красива. Една вдигната вежда; нищо повече. Но тази вежда набързо промени това, което се канеше да й каже.
— Пази ме отзад — викна й той. Усмихната, тя извади отнякъде кинжал. При толкова много ножове, които носеше по себе си, той понякога се чудеше как все остава ненаръган, когато понечи да я прегърне.