Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Веднага щом тя отново погледна напред, той махна панически на Ейрам, мъчейки се да сдържи жеста си, за да не го види тя. Ейрам кимна, но се беше изпънал напред, с оголен меч, готов да посече първия от хората на Пророка, който му се изпречи. Перин се надяваше, че мъжът го е разбрал и че ще пази гърба на Файле, както и всичко останало от нея, ако наистина се наложеше да се попрегърнат с тези приятелчета.
Никой от обесниците все още не ги беше забелязал. Перин извика, но те, изглежда, не го чуха заради собствените си викове. Някакъв мъж в палто, твърде голямо за ръста му, успя да се изкатери на стената, още двама като че ли я прехвърлиха. Ако Мъдрите щяха да правят нещо, беше крайно…
Гръмовен тътен почти над главите им едва не оглуши Перин. Виж, това нападателите определено го забелязаха, спряха и се заоглеждаха като подивели, някои затиснаха ушите си с ръце. Мъжът на стената изгуби равновесие и се катурна навън. Веднага обаче скочи и ядосано размаха ръце към кошарата, и неколцина от приятелите му отново наскачаха към нея. Други видяха Перин и хората му и ги засочиха, но никой не побягна. Неколцина се обърнаха с вдигнати оръжия.
Изведнъж над козята кошара се появи огнено колело, широко колкото човешки ръст, забълва огън и се завъртя, скърцайки и стенейки; падаше и се вдигаше отново и издаваше от погребален стон до разкъсващ вой и обратно.
Дрипавите мъже се пръснаха във всички посоки като подплашени пъдпъдъци. Мъжът в много дългото палто се задържа още малко — махаше гневно с ръце и крещеше след тях, но после погледна за последно към страховитото колело и също хукна да бяга.
Перйн едва не се разсмя. Никого нямаше да убие. И нямаше да се тревожи да не би някоя вила да наръга Файле между ребрата.
Явно хората в кошарата се бяха изплашили не по-малко, отколкото онези отвън, най-малкото поне една от тях. Жената, която беше вдигнала коня си на задни крака срещу нападателите, отвори вратата и срита животното в тромав галоп. Нагоре по пътя, надалеч от Перин и останалите.
— Почакай! — извика Перин. — Няма да ти навредим! — Дали го чу, или не, тя продължи да пляска с юздите. Вързопът, вързан зад седлото й, заподскача лудо. Онези мъже сега можеха да бягат с всичка сила, но останеше ли сама, тя можеше да пострада и от други. Перин се приведе над шията на Стъпко и полетя след нея като стрела.
Едър мъж беше, но Стъпко си беше заслужил името не само заради пъргавината си. Освен това, ако се съдеше по тромавия бяг, животното, което бе яхнала жената, едва ли беше подходящо за седло. С всяка крачка Стъпко съкращаваше разстоянието — все по-близо и по-близо, докато най-сетне Перин успя да се пресегне я да хване юздите на коня на жената. Толкова отблизо червено-кафявата кранта изглеждаше годна само за храна на гаргите — мършава и толкова изтощена, че и този бяг май щеше да я досъсипе. Той спря полека двата коня.
— Простете, ако съм ви изплашил, госпожо — каза Перин. — Наистина не искам да ви навредя.
За втори път през този ден извинението не му донесе отговора, който очакваше. Ядосани сини очи светнаха към него от лице, обкръжено от червенозлатисти къдрици, лице царствено като на кралица, въпреки че беше зацапано от пот и прах. Дрехата й беше от проста вълна, оцапана от дългия път и прашна като бузите й, но лицето беше не само царствено, а и много гневно.
— Нямам нужда от… — почна тя с леден тон, мъчейки се да измъкне от ръката му юздите на коня си, но млъкна, когато друга от жените, белокоса и костелива, се приближи към тях на галоп върху кафява кранта, в още по-тежко състояние от червеникавата. Явно тези жени бяха яздили дълго време. По-старата беше също толкова изтощена и напрашена като по-младата.
Тя ту се обръщаше със сияйна усмивка към Перин, ту поглеждаше навъсено жената, която Перин бе спрял.
— Благодаря ви, милорд. — Гласът й, тънък, но силен, леко трепна, когато забеляза очите му, но златооките очи на едно мъжко лице я поколебаха само за миг. Не беше от жените, които ще се стреснат за дълго. Още държеше в една ръка дългата тояга, която бе използвала за оръжие. — Спасихте ни тъкмо навреме. Мейгдин, ама ти какво си въобразяващ? Можеше да се убиеш така! А и всички ние да пострадаме покрай теб! Твърдоглаво момиче е тя, милорд, първо скача, чак после гледа какво има долу. Запомни, чедо, остави ли глупак приятелите си, все едно е разменил чисто сребро за лъскава мед. Най-искрено ви благодарим, милорд, и Мейгдин също ще ви благодари, когато й дойде умът в главата.
Мейгдин, поне с десет години по-възрастна от Перин, можеше да се нарече „момиче“ само в сравнение с по-старата жена, но въпреки отегчените й гримаси, които подхождаха на мириса й — безсилие, примесено с яд — прие мълчаливо тирадата, като само се опита още веднъж и то обезсърчено да освободи коня си, след което се отказа. Отпусна ръце на седлото и изгледа Перин с укор, а после примигна. Пак тези жълти очи. Но страх от нея не лъхна. Виж, от старицата лъхна, но Перин не мислеше, че е заради него.