![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Но въпреки това, макар и за кратко, по волята на Господаря на Сънищата, призрачните котки съзрели Небесата.
Безспирно бродели те по тъмните и вечни пътеки на джунглата, които били част от илюзията. И там, в това място, което съществува само наполовина, те видели нещо ново и с него ги завладяло необуздано желание и повик за лов.
Сред мореплавателите, тези разносвачи на сплетни и какви ли не истории, които сякаш знаят всичко на този свят, се носел слух, че някои от призрачните котки, излезли през този ловен ден, въобще не били призрачни котки. И казват те, че по-късно не веднъж някои от боговете споделяли, когато пътешествали по света, че не един и двама от гостите на Небесния град се превъплатили в телата на белите тигри на Канибурха, за да се присъединят към лова на провалилия се крадец и на онзи, когото наричали Буда.
И казват, че когато се появил той на улиците на Града, една древна птица направила три кръга над него и сетне кацнала на рамото на Сам и заговорила:
— Ти ли си Майтрея, Господарят на Светлината, който света очаква от толкова години — онзи, чиято поява аз предрекох толкова отдавна в една моя поема?
— Не, името ми е Сам, — отвърнал той, — и аз се готвя да напусна този свят, а не да се появя в него. А ти кой си?
— Аз съм птицата, която някога е била поет. Летя от сутринта, когато ме пробуди вопълът на Гаруда. Пресякох всички небесни пътища в търсене на Бог Рудра, но изведнъж почуствах как над земята се спусна проклятие. Идвам отдалеч, Повелителю на Светлината, и много съм видял.
— И какво си видяла, птицо, която някога е била поет?
— Видях незапалена погребална клада на края на света, обвита в гъста мъгла. Видях закъснели богове да бързат през снега и да се носят из висините, кръжейки над купола. Видях музиканти да репетират на ранга и непатхия музиката към „Маска от кръв“, за предстоящата сватба между Смъртта и Разрушението. Видях Бог Вайю да вдига ръка и да спира ветровете, които се гонят из Небесата. Видях обагрения във всички цветове Мара на върха на най-високата кула и почувствах силата на заклинанието, което той наложи — и видях как се раздвижиха неспокойно призрачните котки и сетне забързаха насам. Видях сълзи в очите на един мъж и една жена. Чух смеха на една богиня. Видях да се издига ослепително копие в първите лъчи на утрото и чух някой да мълви клетва. И най-накрая видях Богът на Светлината, за когото много много отдавна съм написал следното:
Птицата изпърхала с криле и после застинала на рамото му.
— Радвам се, птицо, че си имала възможността да видиш толкова много неща, — казал Сам, — и че в рамките на своята метафора си постигнала известно удовлетворение. За съжаление, твърде често поетичната истина рязко се отличава от действителността.
— Приветствам те, Господарю на Светлината! — извикала птицата и литнала във въздуха. Още докато се издигала, тя била пронизана от стрела, която ненавистен птицемразец изстрелял от близкия прозорец.
А Сам продължил забързано.
И казват, че призрачната котка, която му отнела живота, а по-късно и този на Хелба, всъщност била превъплатен бог, или богиня и това е твърде възможно.
А още казват, че тази котка не била нито първата, нито втората, тръгнала по дирите му. Много тигри загинали от Ослепителното копие, което пронизвало телата им, после чрез вибрации се очиствало от кръвта и само се завръщало в ръката, която го запращала. Паднал в този ден и Так, носачът на Ослепителното копие, ударен в главата със стол, който запратил прокрадналия се в стаята му Бог Ганеша. Говори се, че по-късно Ослепителното копие било унищожено от Великия Агни, а други твърдят, че било захвърлено отвъд Края на света от Господарката Майя.
Станалото не се понравило на Вишну, който след като научил, отбелязал, че не било редно да се осквернява Градът с пролята кръв и че веднъж открие ли хаосът път към него, ще го намери и втори път. Ала по-младите богове му се присмели, защото го смятали за най-слабия в Тримурти, а идеите му, както всички знаели били малко поостарели, тъй като създателят им бил един от Първите. Може би поради тази причина той се отрекъл от всякакво участие в онова, което станало и се прибрал в покоите на своята кула. И Господарят Варуна, наричан Справедливият, също отвърнал лице от небесните дела и посетил Павилиона на Мълчанието, където прекарал известно време в стаята наречена Страх.