Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Това е силата на мотивацията, генерале. Това е доказателство какво може да направи човек, когато има основателна причина, когато се бори за справедлива кауза.
Обсипаното с белези лице на генерала помръкна.
— Д’Харанците прекарват по-голямата част от живота си в битки и знаят за какво се бият. Войната е за да се убива. Убиваш пръв, за да не убият теб — това е всичко. Който победи, значи е бил прав. Няма нужда от никакви причини и мотивации. Когато унищожиш врага, пълководците сядат и описват причините и мотивациите в книги и произнасят за тях вълнуващи речи. Ако си си свършил добре работата, няма да има нито един оцелял враг, който да опровергае думите на пълководците ти. Поне не до следващата война.
Ричард прокара пръсти през косата си. Какво правеше той? Какво щеше да постигне, след като дори хората, които се биеха на негова страна, не вярваха в онова, което се опитваше да постигне?
Отгоре, от свода на тавана, го наблюдаваха Магда Сеарус и нейният магьосник Мерит. Неодобрително, както му се стори.
— Генерале, онова, което се опитах да направя тази вечер, говорейки на множеството, бе да ги убедя, че трябва да се сложи край на убийствата. Искам да направя така, че мирът и свободата да разцъфтят в името на доброто.
Знам, че звучи парадоксално, но нима не виждаш? Ако се държим с достойнство, всички тези почтени страни, които желаят мир и свобода, ще се присъединят към нас. Когато видят, че се борим, за да спрем войните, а не просто за да завладяваме и подчиняваме нови и нови земи, нито пък да плячкосваме, ще застанат на наша страна и силите на мира ще бъдат непобедими.
Засега правилата все още диктува агресорът и единственият ни избор е да се бием или да му се предадем, но… — Той въздъхна, внезапно обзет от чувство на безсилие, и облегна главата си назад. Затвори очи. Не можеше да устои на погледа на магьосника Мерит, който го следеше от тавана. Сякаш всеки миг щеше да скочи на земята, за да започне да изнася лекция за безразсъдството на самонадеяността.
Преди малко Ричард бе оповестил публично намерението си да властва над света. И то поради причини, които собствените му поддръжници считаха за празни приказки. Изведнъж се почувства като истински глупак. Та той беше обикновен горски водач, произведен в Търсач, не беше никакъв владетел. Само защото притежаваше дарбата, беше започнал да си мисли, че ще може да направи разлика между двете. Дарбата. Та той дори не знаеше как да я използва.
Как можеше да се самозабрави дотолкова, та да си помисли, че идеята му ще се осъществи? Беше на ръба на силите си и мисълта му вече отказваше да работи. Не си спомняше последния път, когато беше спал. Не искаше да управлява никого, искаше всичко да свърши, за да може да бъде с Калан и никога повече да не се налага да се бие. Предишната нощ, прекарана с нея, му се бе сторила като божия благодат. Това бе всичко, което искаше.
Генерал Рейбич се покашля.
— Никога досега не съм се бил за нещо, за някаква кауза, искам да кажа, по друга причина, освен заради връзката ми с Господаря Рал. Може би е време да опитам.
Ричард се надигна от стола и изгледа намръщено генерала.
— Казваш го, защото си мислиш, че това е, което искам да чуя, нали?
— Ами — започна генералът и нокътят на палеца му зачовърка резбования ръб на масата, — духовете са ми свидетели, че никой няма да ми повярва, но войниците искат мир повече от когото и да било. Поне така ми се струва. Но не се и опитваме да мечтаем за подобно нещо, защото сме били свидетели на толкова убийства, че сме убедени, че те никога няма да спрат. Ако човек се отдаде на мечтите си, се размеква, а размекне ли се, става лесна мишена. Ако, напротив, се държиш така, сякаш наистина искаш да се биеш, това кара враговете ти да се замислят. Като онзи парадокс, за който споменахте. Пред лицето на толкова много войни и убийства започваш да се питаш дали от теб не става нищо друго освен марионетка, способна единствено да изпълнява заповеди, да убива. Чудиш се защо си такова чудовище. За нищо друго ли не ставаш? Може би точно това се е случило с нападателите на Ебинисия — просто са се предали на вътрешния си глас.
Може би, както казвате, ако направим това, убийствата най-после ще спрат. — Той притисна дългата треска, която бе изкъртил с нокът. — Предполагам, един войник винаги се надява, че след като убие всички, които искат да го убият, ще прибере меча си в ножницата. Духовете знаят най-добре, че няма човек, който мрази да се бие повече от онзи, комуто се е налагало да го прави. — Той въздъхна дълбоко. — Но никой няма да повярва на това.