Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Грач се прозя, показвайки зъбите си, и седна зад стола на приятеля си. Ричард се надяваше змеят да не е уморен колкото него. Улик и Иган сякаш пропускаха разговора покрай ушите си. Стояха без напрежение в телата, сключили ръце отзад. Приличаха на величествените колони, които се издигаха в залата. Очите им обаче не бяха спокойни. Непрекъснато оглеждаха помещението, ъглите, нишите, взираха се във всичко, макар просторната зала да бе празна, с изключение на осмината около масата на подиума.
Генерал Рейбич тайничко прокара пръст по тумбестата долна част на газената лампа в ъгъла на подиума.
— Господарю Рал, наистина ли го мислехте това, дето хората няма да получат каквото им принадлежи?
Ричард се вгледа в разтревожените очи на генерала.
— Да. Такива обещания дават нашите врагове, не ние. Ние се борим за свобода, не за плячка.
Генералът извърна поглед и кимна в знак на съгласие.
— Имате ли да кажете нещо по този въпрос, генерале?
— Не, Господарю Рал.
Ричард се отпусна върху стола си.
— Генерал Рейбич, когато достигнах възрастта на младеж, комуто може да се има доверие, станах горски водач и съм работил като такъв през целия си живот. Никога досега не ми се бе налагало да командвам армия. Аз съм първият, който ще признае, че не знам много за високото положение, в което се намирам. Вашата помощ може да ми бъде от полза.
— Моята помощ ли? Каква помощ, Господарю Рал?
— Мога да използвам опита ви. Бих ви бил благодарен, ако изразявате гласно мнението си, вместо да си държите езика зад зъбите и да повтаряте: „Да, Господарю Рал“, „Не, Господарю Рал“. Може да не се съглася с вас и да се ядосам, но никога няма да ви накажа, задето сте споделили с мен мислите си. Ако не се подчинявате на заповедите ми, ще ви уволня, но имате право да изразите мнението си за тях. Това е едно от нещата, за които се борим.
Генералът сключи ръце зад гърба си. Мускулите лъщяха под металната ризница. Ричард мерна под мрежестата одежда белезите на рамото, обозначаващи чина му.
— Д’Харанската армия има обичай да плячкосва победените земи. Хората го очакват.
— Предишните владетели може да са толерирали подобно нещо и дори да са го насърчавали. Не и аз.
Генералът въздъхна многозначително:
— Както желаете, Господарю Рал.
Ричард разтри слепоочията си. От липсата на сън го болеше главата.
— Нима не разбирате? Не става въпрос за завладяване на земи и плячкосване. А за борба срещу потисничеството.
Генералът отпусна крак на позлатената стъпенка на стола и закачи пръст отзад на широкия си колан.
— Не виждам особена разлика. От опит знам, че Господарят Рал винаги си мисли, че е прав, винаги иска да управлява света. Вие сте син на баща си. Войната си е война. Причините са без значение за нас. Ние се бием, защото така ни е наредено, също както и на войниците от другата страна на барикадата. Причините нямат никакво значение за човек, извадил меч, за боец, който се опитва да запази главата си.
Ричард удари с юмрук по масата. Искрящите зелени очи на Грач се ококориха. С периферното си зрение Ричард видя как около него се затегна предпазният обръч от червена кожа.
— Мъжете, които тръгнаха след касапите на Ебинисия, имаха причина! Именно тя, а не плячката, осмисляше действията им и им вдъхваше силата, от която се нуждаеха, за да победят. Това беше отряд от пет хиляди Галеански новобранци, за които това бе първата битка. И въпреки това победиха генерал Ригс и неговата армия от над петдесет хиляди души.
Генерал Рейбич го погледнаха изпод тежките си вежди.
— Новобранци ли казвате? Нещо бъркате, Господарю Рал. Познавах Ригс. Той е опитен войник. Бойците, които са се изправили срещу него, са били изключително ловки и калени в боя. Получих рапорти за тези битки. Там се описва подробно ужасяващата съдба на неговите хора, които са се опитали да избягат през планината. Такова унищожение може да бъде постигнато само от страхотна сила.
— Ами тогава излиза, че Ригс не е бил чак толкова опитен войник. Ти може да си чел рапорти от втора ръка, но аз говорих с човек, който лично е присъствал на бойното поле. Пет хиляди мъже, по-скоро момчета, са тръгнали от Ебинисия по следите на Ригс и хората му, след като онези са приключили с клането на жени и деца. Момчетата настигнали Ригс и разгромили армията му. Когато всичко свършило, от петте хиляди момчета били оцелели хиляда, а от враговете им — нито един. Нито Ригс, нито който и да било.
Ричард не спомена, че без Калан, която да ги научи какво да правят и да ги поведе в първата битка, направлявайки всяко тяхно действие, тези новобранци вероятно щяха да бъдат унищожени до крак само за един ден. В същото време знаеше, че убедеността в правотата на делото им е давала сили да се вслушат в съветите на Калан и да направят невъзможното.