Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Джон бе заповядал на свитата си да задигне от един манастир в близост до Монтрен всички златни и сребърни реликви, които възнамеряваше да продаде, но не за да освободи брат си, а за да подсили собствената си войска.
В случай че Дамиан не се лъжеше за намеренията на принца, Джон възнамеряваше в отсъствието на Ричард да се възкачи на трона и да остави Лъвското сърце да изгние в тъмниците на Хайнрих VI. Сега хората му трябваше да прекарат откраднатите скъпоценности през гората, където можеха да бъдат нападнати. Ако разбира се Робин пристигнеше навреме, за да събере хората си…
Дамиан дочу шумолене между дърветата и подкара Луцифер още по-навътре в гъсталака, тъй като възнамеряваше да се покаже едва когато видеше кой е ездачът.
Както й очакваше, Робин яздеше бяла кобила.
— Приятелю! — той разтърси ръката на Дамиан и припряно продължи: — О, Боже, толкова се радвам да те видя тук! Както научавам си спасил красивата ми братовчедка и то доста драматично.
Дамиан направи гримаса изпод шлема.
— Да наистина бе драматично и… твърде мокро — съгласи се той.
— Моята Кет все още е ядосана на Сребърния меч, — хилейки се обясни Робин — както и на новоизпечения си съпруг, лорд Монджой.
Дамиан сви рамене.
— Повярвай ми, правя всичко, което е по силите ми.
— Бих искал да видя лицата на скъпия ни принц и благородния Дьо Ла Вил, когато са ви заварили в брачното ложе…
— Колко бързо се разнасят подобни новини!
— Много бързо. Но сега нямаме много време. Дошъл си, за да подкрепиш мен и хората ми днес следобед? След час трябва да сме край пътя, за да нападнем отряда, който превозва манастирските реликви през гората.
— Как така знаеш всичко, което се случва по света? Препусках насам, за да те осведомя за това и за залавянето на Ричард…
— Да, откупът трябва да бъде събран, преди Джон да успее да заграби короната. Вече зная това.
— Но как? Естествено разбирам, че си научил за залавянето на Ричард, но плановете на Джон бяха известни единствено на хората в дома ми… — внезапно Дамиан замълча, обзет от растящ гняв. — Нека отгатна. Катрин. Госпожица Зелени ръкави, която тайно се скита из гората, не е ли така? Проклятие, Робин! Мислех, че с нея сме се споразумели. Трябва да престане с тези глупости! Прекалено е опасно. И сега, когато е моя жена…
— Да, наистина е опасно. Напълно съм съгласен с теб за това. Но Кет е на друго мнение, там е проблемът.
— Значи пак идва при теб…
— А аз я пращам обратно в къщи. Всеки път я предупреждавам и заплашвам, но тя не ме слуша.
— Но мен ще послуша. Ще се погрижа за това.
Сърдитата гримаса на Монджой не допадна на Робин.
Този брак със сигурност не бе благословен от небето. На такова мнение бе Кет, а и Монджой не изглеждаше особено въодушевен. Но Робин ги обичаше и двамата и уважаваше приятеля си, рискуващ в името на справедливостта толкова много, колкото почти никой друг.
Под покрива на Дамиан не можеше да й се случи нищо, макар тя да побесняваше само при произнасянето на името му.
— Бъди мил с нея — помоли Робин.
— Мил! — презрително извика Монджой.
— Тя е едно такова нежно, малко същество…
— Приблизително толкова нежно, колкото игла!
Робин сведе глава и потисна напиращата усмивка.
— Е, тя твърди, че си бил най-арогантният тъмничар, когото някога е срещала. Сребърния меч обича също толкова малко. Значи и в двете роли трябва да си бил извънредно умел.
— Проклятие, изпрати ме в замъка, за да я спася. Трябваше да закача кука за един от зъберите на крепостта, да се катеря по стената с помощта на едно въже, а след това тя ме заплаши с меча си. След като я освободих и й обясних, че ще я отведа на сигурно място, за да я предам на мъжа, избран за нея от краля, тя използваше всеки подходящ и неподходящ момент, за да се опита да избяга. Тогава аз бях Сребърния меч. Сега, вече като Монджой, аз съм женен за нея. Каква чест! Кълна ти се, и в ада няма по-диви бури — сребристосивите очи на Дамиан се присвиха. — И как, по дяволите, се е добрала до теб? Заповядах на мъжете ми строго да я охраняват. Ах, и преди сватбата изчезна от замъка, сякаш чрез магия. Знаех, че ще те потърси и затова я намерих тъкмо навреме. Дьо Ла Вил бе вече на път към замъка.
— Значи още от тогава госпожица Зелени ръкави бяга от Сребърния меч? — смеейки се попита Робин.
— Това изобщо не е забавно! Ако Дьо Ла Вил успее да я отвлече или пък принц Джон намери някой, който е готов да даде още по-висока цена за нея, едва ли бихме могли да я спасим още веднъж. Когато Ричард се върне, Джон ще трябва да се поукроти, но сега…
— Да, зная — Робин прекъсна приятеля си насред думата, след което учудено поклати глава. — Не съм ли ти разказвал за тунела?