Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Уверявам ви, господине, не съм била при Джон — този отвратителен нормандски плъх!
— И аз ли съм такъв, госпожо?
Тя величествено вдигна глава.
— Несъмнено… — погледът му трябва да я бе изплашил, защото тя трескаво се поправи: — Е, вие не сте толкова отблъскващ, колкото един плъх.
— Принцът е твърде загрижен за чистотата си, госпожо, и ежедневно се къпе. Във всеки случай поне не е мръсен нормандски плъх.
Кет поклати глава.
— Ако ще и по цял ден да кисне във ваната, винаги ще е потънал в мръсотия.
— Значи не бихте се впуснала доброволно във връзка с него.
— Никога!
— Но преди сватбата ни сте спали с някой друг — от любов или за да ме ядосате?
— Стана без да съм го искала.
— Насилена ли бяхте? Ще прережа гърлото на този негодник! Кажете ми името му…
— Няма нито едно или… не, има двадесет имена…
— И Джон не спада към тях?
— Не! — Кет изрече гневно проклятие. — Да оставим нещата такива, каквито са. Както ви казах, не сте прекалено отблъскващ!
— Принцът значи ви е противен, тогава тази вечер трябва да сте била при някой друг…
Кет се опита да го зашлеви, но Монджой улови китката й.
— Госпожо…
— Как смеете да ме обвинявате в подобни неща? Преди сватбата ни не съм ви се била обрекла.
— Затова пък сега сте!
— Наистина се отвращавам от Джон. Много повече…
— Много повече?
— Отколкото някога съм ви мразила! — прошепна тя.
— Смятам, че понякога ви доставям известни радости — смеейки се отвърна той. Проклятие, тя скриваше нещо от него и той трябваше да узнае какво. С най-голямо удоволствие би я поразтърсил, за да й развърже езика. Но вместо това, Дамиан зарови пръсти в дългите й, меки коси. — Мисля, че далеч не съм толкова отвратителен, колкото ви изглежда, госпожо. Забравяте, че нощ след нощ ви чувам да стенете и въздишате и усещам как хълбоците ви се извиват насам-натам.
Объркана, тя направи опит да се освободи.
— Монджой…
— Кажете ми: „Вие изобщо не сте отблъскващ“. Това няма да е страстно обяснение в любов, но все пак някакво начало.
Тя предизвикателно вирна глава.
— Това ли трябва да кажа? Въпреки че всяка нощ ме принуждавате да изпълнявам съпружеските си задължения, а затваряйки очи желаете на мое място да бе някоя друга?
— Какво? — той веднага я пусна и присви очи.
Кет му обърна гръб.
— Е, аз не съм Алиса Олбрайт.
— Не, не сте — странно защо думите й го засрамиха. Той бе обичал Алиса и вярваше, че ще остане верен на паметта й. И все пак, нито веднъж през всичките тези нощи не бе я сънувал. Съпругата му напълно го бе обсебила и желанието му сякаш никога нямаше да угасне.
— Защо се интересувате къде съм била? — тихо попита тя. — Или с кого?
Дамиан улови ръката й и притегли съпругата си.
— Интересуваме това, че сте моя жена, мадам. И ако някога ви спипам с някой друг той ще умре.
Изненадан, той я усети как трепери, вместо отчаяно да се съпротивлява. Къде може да е била?
Гняв и страх напираха в душата му, но в този момент тя обви ръце на гърба му.
— Не съм ви изневерила! — прошепна Кет, притисна устни към гърлото му и Дамиан я притисна силно към гърдите си.
Часове по-късно той лежеше буден до съпругата си, обзет от спомена за думите на Ари в пустинята, за предсказанието за измама и предателство.
Бе ли го измамила вече? Или тепърва щеше да го стори? Дали арабският ясновидец не бе просто един глупак? Има ли нещо такова като съдба и може ли тя да се промени?
Кет лежеше гола до него, сигурна и защитена в обятията му. Всички задръжки бяха останали зад тях и тя се притискаше към него, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
Колко спокойно бе спала през тази последна нощ. А той самият? О, да. Непрестанно копнееше за мир и покой. Но сега, върху гърба на Луцифер, не изглеждаше така, сякаш желанието му се е осъществило. Нито в собствения му дом, нито във външния свят.
Дамиан въздъхна нетърпеливо, докато слънцето залязваше зад високите върхове на запад, великолепно в алените си багри.
Само няколко дни след вестта за триумфа на Ричард, в замъка пристигна втори пратеник, този път с лоши новини. Изглежда Англия бе на ръба на гражданска война.
Лъвското сърце бе в плен на един друг монарх. На път за дома той бил задържан от един австрийски херцог и незабавно предаден на германския кайзер Хайнрих VI.
Сега кайзерът искаше от Англия откуп в размер на сто хиляди златни монети. Веднага след получаването на тази вест, Джон бе напуснал замъка, а споменът за изражението му изпълваше Дамиан с мъчителни предчувствия. Елеонор също бе отпътувала за Лондон, за да събере откупа.