Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Всеки от тези мъже е имал избор. Кет знаеше, че Робин никога не напада, преди да е предложил на противниците си да свалят оръжие и да напуснат гората. Винаги постъпваше почтено, но… През този ден клането бе ужасно. Толкова много мъртви! А битката все още продължаваше. В средата на пътя бяха спрени две коли, натоварени с откраднатите от манастира скъпоценности. Хората на принц Джон, всичките на коне, бяха образували кръг наоколо и се отбраняваха. Сребърния меч, Робин, Малкия Джон и още много други бяха увлечени в отчаяната схватка. Толкова много мъже, биещи се и умиращи в гаснещата светлина на отиващия си ден, на фона на красивата гора. Кет ужасена затаи дъх, когато видя един от другарите на братовчед й да пада прободен от меч в гърба — дребничкият Нат от Хънтингтън. Той се строполи по лице с изцъклени очи. Рицарят, който го бе пробол, размахвайки меч приближи към Робин. Братовчед й, зает в битка с двама рицари, не забелязваше промъкващия се зад гърба му неприятел.
— Робин! — изкрещя тя, излизайки на пътя, без да мисли за собствената си сигурност.
Извади меча, който отново носеше със себе си, само за да се защитава, вмъквайки се между конника и Робин. Непознатият се извърна към нея и Кет умело отби удара на меча му. Ръката й потрепера от страховития сблъсък на остриетата. Използвайки предимството на коня си, рицарят можеше да вложи много повече сила в ударите си, отколкото Кет.
— За Бога, Катрин! — Робин прободе един от мъжете срещу себе си и се отправи към нея, но другият продължи да го преследва.
Качулката се свлече от главата на Кет и рицарят срещу нея свирна с уста, след което се разсмя.
— Една жена се бие на страната на разбойниците, приятели! Бързо насам!
Внезапно тя се оказа обкръжена. Никой не смееше пръв да я доближи, тъй като момичето учудващо добре въртеше лекия меч на баща си, порязвайки някои от ръцете, пресегнали се към нея. Конниците обаче я изтикаха встрани от пътя, далеч от Робин и хората му, които можеха да й помогнат. Скоро мечът изхвърча от ръката й, а Кет пронизително изпищя, когато първоначалният й противник я сграбчи и метна на седлото си.
— Това е госпожа Монджой! — извика някой. — Да я оставим жива и да я вземем за заложница! Какъв ли откуп ще плати за нея съпругът й?
— След като сме я хванали тук в гората? — усъмни се друг. — По-скоро ще съсече пратеника, носещ му такава лоша вест!
Кет отчаяно се съпротивляваше срещу облечените в ръкавици ръце, които я стискаха.
— Ако веднага не напуснем гората, няма да имаме възможност да поискаме никакъв откуп — обясни на мъчителя й един от хората на Джон.
— Да, тя ще осигури безпрепятственото ни оттегляне! — мъжът, който държеше Кет, обърна коня си. — Робин Худ! Тук имаме една пленница, която ви викаше по име! Пуснете ни да продължим пътя си, иначе ще й прережа гърлото!
Звънът на мечове незабавно стихна и над гората легна гробовна тишина.
— Хвърлете меча си, разбойнико! — заповяда конникът, измъкна един кинжал от ботуша си и опря острието до гърлото на Кет. Тя не смееше да диша.
Робин пристъпи, отчаяно вперил оглед в нея.
— Не! — донесе се до слуха му хрипкав звук. — Не хвърляй меча си, Робин! Няма да посмее да ме убие, иначе ще го настигне отмъщението на Монджой…
— Ако се наложи да ви убия, Монджой никога няма да научи! — осведоми я мъжът. — А ако и без това не се измъкна жив от тази гора, тогава нищо няма да е от значение за мен. Хвърлете меча си, Робин Худ, тогава ще я оставя жива и ще я взема със себе си.
Отново се възцари тишина, в която сякаш се долавяше жуженето на хладния нощен въздух. Внезапно се чу нечий глас.
— Стой! — Сребърния меч спря черния си жребец зад Робин с готов за стрелба лък. Стрелата бе насочена право към конника, вещаеща смъртна опасност. — Веднага пуснете дамата, или ще умрете!
— Ножът ми е опрян на гърлото й…
— А моята стрела сочи право в окото ви!
— Ще я убия!
— Това е последният ви шанс!
Сребърния меч имаше право. Кет усети треперещите пръсти на мъжа, острието, пробождащо кожата й, капещата кръв… Тогава до слуха на момичето достигна свистене, усети ужасно разтърсване. Тя извика, когато усети ножа да се отделя от гърлото й. Хватката на пръстите, които я държаха се разхлаби и рицарят се свлече от коня, повличайки я със себе си. Строполила се по лице на земята, тя с растящ ужас видя стрелата, стърчаща от окото на мъжа.
В гърлото й се надигна нов вик и момичето вече не можеше да престане да крещи, без да възприема грохота на битката, който отново бе взривил горската тишина. Обзета от дива паника тя направи опит да се изправи, но наметката й бе здраво затисната под мъртвия.