Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Дамиан невярващо гледаше как съпругата му възсяда коня си, за да ги последва. Малкият Джон вече се бе втурнал, подобно на старогръцки бегач. Конят на Робин препусна след него и Кет се готвеше да се присъедини към братовчед си, но Дамиан насочи коня си към нея и улови юздите на кобилата й. Момичето слисано се взря в рицаря.
— Ако веднага не ме пуснеш…
— Какво тогава?
Тя се наведе към него.
— Тогава ще те издам на мъжа си и ще гледам как те нанизва на меча си или увисваш на бесилото.
— Ще ме обеси ли, дори ако разбере, че ти си госпожица Зелени ръкави?
— Да!
— А ако аз го надвия?
Тя повдигна вежди и Дамиан се ядоса, защото не можеше да долови израза на очите й под тъмнозелените сенки. Щеше ли тя да съжалява за смъртта на Монджой?
— Пусни ме! — изфуча тя. — Или сама ще се погрижа за това, да увиснеш на въжето.
— Ако упорстваш, ще те завържа на онзи дъб.
— Няма да посмееш!
— О, напротив.
— Робин ще ти пререже гърлото.
— Едва ли.
Сега тя промени тактиката си.
— Няма да се включа в близкия бой, въпреки че отлично въртя меча, а ще заема позиция заедно със стрелците на Робин върху някое дърво…
— В отряда на принца също има стрелци. А ти ще приличаш на птица, кацнала на някой клон, която човек без усилия може да свали.
— Тогава ще се скрия зад някоя скала…
— Оставаш тук.
Кет светкавично го удари с камшика си през ръката и Дамиан слисан изпусна юздите на кобилата, която веднага препусна.
Ако рицарят не яздеше Луцифер, тя щеше да му се изплъзне, но опитния боен жребец настигна кобилата, препречвайки й пътя. Дамиан скочи на земята и смъкна Кет от седлото. Извън себе си от гняв, тя ругаеше и отново замахна с камшика си, но мъжът без да се колебае я завлече до един дъб. Въпреки крясъците и дивите й заплахи, той за завърза за стеблото с една ивица зелен плат, която откъсна от наметката й. След това се увери, че е добре вързана, но не прекалено стегнато, така че импровизираното въже да се врязва в китките й.
— Значи така се отнасяш с мен! — фучеше тя. Качулката бе паднала от главата й, няколко къдрици от прибраната й коса се бяха измъкнали и обрамчваха красивото, поруменяло от гняв лице. — Когато не ти изпълняват заповедите и когато някой не пада на колене пред теб, в употреба влиза грубата сила. Чудесно! Няма ли да поискаш и още нещо сега, когато съм така безпомощна?
— Безпомощна като тигрица… — разбрал намека в думите й, той занемя, недоумяващ дали трябва да се смее или да я зашлеви. — Кет не си спомням да съм ти правил някакви предложения. Ти бе неотклонно решена да ме отклониш от пътя на добродетелта и честта.
— Чест! Ти жалък мерзавец! — изфуча тя и на Дамиан му се стори, че вижда сълзи в очите й. — Твърде охотно прие предложението ми, за да ме предадеш след това.
— Нищо не съм ти обещавал. — Дамиан не биваше да остава повече тук, тъй като Робин имаше нужда от помощта му, за да надвие силния отряд на Джон. Но рицарят коленичи и се взря в очите на момичето. — Какво толкова ужасно съм ти сторил, Катрин? Да не би мъжът ти да те насилва? Бие ли те? Толкова ли е ужасен? Да не би да живееш в земния ад, недокосната от радостите на небесния рай?
Тя сведе златисторусите си мигли.
— Нищо не разбираш от тези неща!
— Да не би да има отвратителни брадавици? Лош дъх? Или какво?
— Това, което намирам за най-ужасно е, че прекалено много си приличате. Един саксонски негодник и нормандската му версия.
Той се изправи, разгневен на Кет и на себе си. Трябваше да внимава, иначе Кет щеше да открие още много други общи черти между него и мъжа си, въпреки че говореха на различни езици.
— Какво очакваш от Монджой, когато жена му се навърта из гората с някакви си разбойници?
— Той не знае за двойния ми живот — без да се замисля го увери тя.
— Може би трябва да бъде осведомен.
Тя вдигна глава ужасена.
— Ти се шегуваш! Мъжът ми може и да е верен на Ричард, но ако узнае, че подкрепям прословутия Робин Худ… Тогава може би ще реши да прогони всички разбойници от тази гора.
Мускулите по лицето на Дамиан трепереха. Очевидно тя все още смяташе мъжа си за безмозъчен диктатор. И както преди бе решена да рискува живота си тук, насред гората. Но това бе последното й бягство, той бе решен да се погрижи за това. Дамиан се наведе.
— Сега нямам време. Скоро ще се върна и ще те развържа.
Когато той се отправи към коня си, тя извика:
— Ами ако те убият? Ако избият прословутия сребърен меч от ръката ти и прережат това гърло на негодник! Какво тогава? Трябва ли да си умра тук? Проклятие, веднага ме развържи!
Изпита известно удоволствие от това, да я остави тук. Усмихнат Дамиан се метна на седлото, притисна пети в хълбоците на коня и препусна след Робин и Малкия Джон. Този път много щеше да внимава, за да излезе жив от битката.