Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Все пак… Той почти бе обсебен от нея, не я изпускаше от очи.
Първата вечер след сватбата, тя бе задържала Елеонор, Джон и кралската свита колкото е възможно по-дълго в залата за гости. Виното се лееше като река, оживените разговори се въртяха все около нападението на замъка. Принцът слушаше с престорено съчувствие, давайки си вид, че не знае нищо.
— Не е ли чудесно, че скъпата Катрин е била спасена от този Сребърен меч — започна Елеонор.
Принцът остро прекъсна майка си:
— Сребърен меч?
— Да! Той се появил тъкмо навреме.
— Този човек е обикновен бандит, истински пладнешки разбойник, както онзи нещастник Робин Худ.
— Заради Катрин би трябвало да сме благодарни на легендарния рицар, не е ли така, скъпа?
Дамиан внимателно наблюдаваше съпругата си, която невинно склони взор. В гласа й обаче прозвуча странна дрезгавина и той скрито се усмихна.
— Да, определено съм му благодарна — отвърна тя.
— Кет спасена, честта й запазена! — продължаваше кралицата. — Удивителна история, нали, Дамиан?
— О, да. Аз също съм дълбоко задължен на Сребърния меч — той вдигна наздравица за съпругата си и видя как страните й поруменяха.
— Ако някога го срещна, все пак няма да забравя, че е просто един разбойник — гневно подчерта Джон. — И с него трябва да се отнасят като с такъв. С него и с онзи негодник Робин Худ и тайфата му — големия саксонец Малкия Джон, онова момче на име Уил, госпожица Зелени ръкави и всички останали.
Дамиан отново наблюдаваше съпругата си, която едва доловимо изтръпна, но след миг отново вирна брадичка. Нищо от това, което говореше Джон, не би могло да я уплаши и отклони от решението й, да продължи да помага на братовчед си. Принцът се обърна към Дамиан.
— Сега, когато живеете в този замък, трябва особено да се пазите, лорд Монджой.
— Това пък защо? — непринудено отпи от виното си Дамиан, облакътен на перваза на камината.
— Говори се, че разбойникът Робин Худ бил роднина на вашата съпруга, син на онзи саксонец, Ърл от Локсли. Значи пръв братовчед на Катрин по майчина линия.
Погледът на Дамиан галеше сведената руса глава на Катрин.
„Не издавай нищо“ — би искал да я предупреди той.
— Всъщност никой не знае кой в действителност се крие зад името Робин Худ. Селяните разправят дори, че това бил дух, въплъщаващ свободата на гората.
— Думите ви намирисват на държавна измяна, Монджой!
— Лъжете се, Ваше височество — отвърна Дамиан и ниско се поклони. — Ще остана верен на добрия ни крал Ричард до гроб, а и след това.
Кет го гледаше, а в хубавите й очи блестеше странна светлина.
— А вие, госпожо? — хапливо попита Джон. — Съгласна ли сте със съпруга си?
— Разбира се. В това, както и във всичко останало.
„По-скоро адът би замръзнал“ — мислеше Дамиан, усмихвайки се болезнено. Тя рязко отклони поглед. В този брак както и преди цареше война.
По-късно тя сложи точка на споровете с пленителната си усмивка, свири на лютня и пя с мелодичния си ангелски глас. Независимо от това, че сред гостите имаше кралски суверени и едни от най-влиятелните и високопоставени барони със съпругите си, в центъра на вниманието бе Кет. Всички сякаш се стремяха да бъдат по-близо до нея.
Дори Джон едва ли не бе в краката й и се хранеше от нейната ръка, в пряк и преносен смисъл, когато тя му предлагаше маслини от Светите земи.
„Рискована игра“ — искаше да й подхвърли Дамиан. Желанията на Дьо Ла Вил не интересуваха особено много Джон, но когато сам той пожелаеше нещо… А тя седеше и го подканяше да й разказва за мислите и намеренията си.
„Колко умело преследва целите си хитрата госпожица Зелени ръкави“ — мислеше Дамиан. — „Тези дни отминаха. Няма повече да търчиш с новините си в гората и да въртиш меча. Това би било твърде опасно. Робин не можа да те спре, но аз мога.“
С каква лекота предизвикваше рицарите да й разказват всичко, което я интересуваше. С дамите споделяше радостта от успехите им, проявяваше съчувствие, даваше им съвети или ги разсмиваше. Докато тя изкопчваше тайните на гостите, Дамиан иронично се питаше дали ще ги държи будни цяла нощ, за да се спаси от брачното ложе.
Невинно се противопостави на заповедта на Дамиан да се качи с него в спалнята, обяснявайки му, че това противоречало на правилата за вежливост. След това му обърна гръб, срещна учуденият поглед на верния му служител сър Джеймс, засмя се и безсрамно започна да флиртува с него. Когато съпругът й отново пристъпи към нея, тя се обърна към отец Донован.