Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Заради проклетата си професия, безсънните нощи, напрегнатите дни, възела от проблеми, неуспехи, вина, омраза, човешко падение? Беше толкова заета с това да подкрепя клиентите си, а самата тя беше на края на силите си и нямаше кой да й подаде ръка. Нито Колиър, който беше още по-зле и от нея, нито Пол, а това вече бе нейна грешка.
В паметта й изплува спомена за един адвокат от Сан Франциско, млад мъж, зает от самото начало с това да поправя несправедливости и да предпазва клиентите си от собствените им грешки. Беше израснал в бедно семейство и бе работил по време на следването си, бе извървял най-тежкия път. Бяха се срещнали в една концертна зала и той й бе казал:
— Не мога повече. Отказвам се.
— И какво ще правиш? — бе попитала тя.
— Ще карам мотокар в склад на едро в Сан Хосе. Както по време на колежа.
— Не можеш да направиш такова нещо! — беше възкликнала тя. — Цялата ти практика, всичките ти амбиции…
— Това искам да правя. По-добре е от адвокатурата. Като вдигна кашоните и ги сложа на палетите, в края на деня те ще са си още там, където съм ги оставил. Ще знам какво съм направил и че наистина съм го направил.
— Това просто е смешно.
— Не е по-смешно от това цял ден да търкаляш камъни нагоре по планината, за да откриеш накрая, че са се изтъркаляли обратно веднага щом си се обърнал с гръб.
Тя не го видя повече. Беше загинал при нещастен случай.
Мислеше си, не е моя работа, не мога да поема този товар на раменете си. Няма да отида до това бунгало сама, без значение какво… Не е честно, никой не може да иска такова нещо от мен.
Докато всички тези мисли се тълпяха в главата й, породени от страха, вече изкачваше гранитния наклон, който водеше към Еко Съмит и извеждаше от долината на Тахо, караше бронкото на втора и гледаше да не удари някого от туристите, които изкачаха на всеки завой. Над Карсън Рейндж се събираха облаци точно както се бяха събрали над Талак преди две седмици.
И тогава, кой знае защо, съмненията започнаха да избледняват. Някакъв скрит източник й даде сила и тя си каза: „Борбата може да е неравна, но така или иначе, трябва да излезеш на ринга.“ На какво друго бе посветила годините си, за какво беше развивала уменията и силите си? Трябваше ли да се покрие, да се върне да попълва документи, след като беше казала на Сара, че ще й помогне?
Бурята в душата й вече утихваше. Пътят се отклони от урвата и пое на запад към езерото Райт. Тя продължи по него.
16
— Коя новина искаш да чуеш първо — питаше Джинджър по телефона — добрата или лошата?
През този съботен следобед Пол се беше опитал да придаде относително завършен вид на задачите, с които се занимаваше и сега й се обаждаше от един уличен автомат. Приятелят му от отдела за моторни превозни средства беше казал, че компютрите в отдела не могат да открият всички собственици на понтиаци „Каталина“ от определен град със задна дата.
— Първо лошата.
— Лошата е, че колата е била измита и излъскана и отвън, и отвътре. Свалих седалките и лоста за скоростите — отдолу има съвсем малко прах. Чистих, докато се почувствах като прислужница. Открих толкова кучешки косми, че мога да напълня една възглавница. Също и косми от деца и възрастни. Изпрати ми проби от семейството от Лос Анжелис. Имам чувството, че всички ще се окажат техни.
— Някакви следи, че колата е била по планините?
— Под пода намерих няколко борови иглички. Историята на твоя човек, че е купил колата от планините, може да е вярна, но може и да не е.
— Нещо друго?
— Следи от дъвка по дръжките на вратите. Следи от бонбони „Скитълс“ и „М&М“ Картонена подложка, която се използва при готовите сладки. Кутия от „Пепси кола“ под предната дясна седалка. Евтина имитация на маркова писалка. Дребни монети и стар светлокафяв молив за вежди.
— Някакви отпечатъци от пръсти?
— Милиони. Сравних ги с отпечатъците на семейството. Един милион техни. Даже и няколко твои по волана и дръжките на вратите. Но са много повече. Работя върху тях, но ти знаеш, че не можеш да очакваш от мен да идентифицирам всичките. Няма абсолютно никакви следи от кръв. Освен това открих и доста ситен прах. Но по отношение на прахоляка наистина няма нищо необичайно. Дори и на молекулярно ниво, това си е просто обикновен прах от Лос Анжелис. Няма никакви съмнителни зрънца или спори.
— Хайде де! — каза разочаровано Пол.
— И едно интересно нещо — петна от сперма по задната седалка. Ако ми изпратиш проба от спермата на Брайт, ще се опитам да направя някои изследвания. Или пък, мога да направя цялостен ДНК тест на кръвните проби, стига да не ми ги изпратиш по пощата. Преди време там ми изгубиха чековете, а само един Господ знае къде е отишла последната ми пратка от фабриката в Ню Джърси с лабораторни принадлежности за тестване.