Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
Медии, помисли си той. Това беше добра история за медиите. Щеше да се обади на хората си в пресата и да им пусне историята. Може би така топката най-после щеше да се завърти. Продължи нататък и влезе в малкото чисто помещение на следователите на местопрестъпления. Щеше да се обади на репортера от „Аргъс“ Кевин Спинела като за начало, реши той.
Джо Тиндал го очакваше в първата от двете стаи, известна като мократа стая. Имаше купчина кафяви хартиени пликове на пода, всеки с надпис „Плик за доказателства“, руло кафява хартия върху работна маса, мивка и висок пречиствател за въздух.
— Благодаря — каза Джо Тиндал, когато му подаде плика. Тонът му беше далеч не толкова приятелски, колкото когато се видяха по-рано, но поне беше по-спокоен.
Той отвори черната торба и извади пликовете с пръст, както и тези с дрехите. Повечето дрехи бяха силно изцапани с кръв. Миризмата на гниене започна да се надига от тях.
— Искаш да знаеш дали тези почвени проби, които взехме от ноктите и обувките на жертвите — поде той, — съвпадат с пробата, която ми донесе по-рано?
— От колата на заподозрения, да. Колко бързо можеш да го направиш?
— Човекът, който ни трябва, е Хилари Флауърс — подходящо име, не смяташ ли?
Грейс се усмихна.
— Работил съм с нея и преди. Добра е.
— Тя е гений, когато става въпрос за полени. Давала ми е няколко пъти резултати по полени, взети от ноздрите на жертвите. Но струва скъпо.
Грейс поклати глава смутен. Когато постъпи в полицията, всичко се свеждаше до разкриване на престъпления. Сега, когато всичко беше преотстъпено на частни фирми, повече опираше до бюджети.
— Колко е бърза?
— Обикновено работи около две седмици.
— Нямам две седмици — говорим за човек, който може би е погребан жив. Всеки час е от значение, Джо.
Тиндал погледна часовника си.
— Шест и двайсет в събота вечер. Ще сме късметлии, ако я намерим — той взе телефона и набра номера й — Грейс наблюдаваше лицето му нетърпеливо. След няколко секунди Тиндал поклати глава и прошепна: — Гласова поща.
Остави й съобщение, в което я помоли да му се обади спешно, и затвори.
— Това е всичко, което мога да направя, Рой. Ако има съвпадение, тя ще го открие. Полени, ларви на насекоми, изкопаеми, състав на почвата, каквото се сетиш.
— Никой друг ли не ти идва наум?
Джо Тиндал отново погледна часовника си.
— Събота вечер е, Рой. Ако тръгна сега и карам като луд, може да успея за втората половина на концерта на Ю Ту, а след това да се изчукам. Според мен ще установиш, че всеки друг на тази планета, който може да идентифицира почвата, има планове за довечера.
— Моят човек, който е погребан жив, имаше планове за днес, Рой. Трябваше да се ожени.
— Кофти работа.
— Би могъл да го кажеш.
— Не искам да звуча несериозно. Но тази седмица съм работил сто и десет часа до момента.
— Добре дошъл в клуба.
— Не мога да направя нищо, Рой. Нищо. Познаваш ме достатъчно добре — ако имаше нещо, което да предложа, щях да ти кажа. Ако имаше някой някъде в Англия точно в този момент, който да ни даде анализ на почвата тази вечер, щях да се кача на колата и да отида при него. Но не познавам никой друг. Хилари е нашият човек. Ще ти дам номера й и можеш да продължиш да опитваш. Това е всичко, което мога да кажа.
Грейс си записа номера.
51
Докато Грейс се качваше в своята алфа, от мобилния му телефон се чу звук за съобщение.
Кой говори за връзка? Става въпрос за секс. XXX
Той поклати глава, изгубил надежда някога да разбере жените. Във вторник вечерта Клодин се държа отвратително с него, нападаше го заради полицията през по-голямата част от трите часа. Сега в отговор на съобщението му от тази сутрин тя искаше да спи с него.
А най-лошото беше, че той наистина имаше нужда от секс. За пръв път от години. Клодин не беше красавица, но не беше и съвсем за изхвърляне. На фона на поредната скучна съботна вечер, която му предстоеше, идеята да поеме към Гилфорд и да го направи с вегетарианката, която мрази полицаи, беше почти привлекателна.
Но не достатъчно привлекателна. А и в този момент главата му беше пълна с по-прозаични мисли за всички неща, което трябваше да направи във връзка с издирването на Майкъл Харисън.
Малко след седем часа, когато дъждът вече отслабваше, придружен от Линда Бъкли, униформена полицайка на около трийсет и пет, с къса руса коса и мило, но будно лице, той слезе от колата, тръгна по пътеката през добре поддържаната предна градина на къщата на Джилиан Харисън и позвъни на звънеца. Вратата се отвори и малко бяло куче с розова панделка на главата се втурна и започна да ръфа обувките му.