Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Съдията, полицаят, Ларсан застанаха зад него; Рултабий и аз останахме на прага на вратата. Мъчителна гледка: госпожица Станжерсон, с бледно като смъртта лице, се бе надигнала в леглото си въпреки двамата лекари и баща й… Тя протегна треперещи ръце към Робер Дарзак, когото Ларсан и полицаят здраво държаха… Очите й бяха широко отворени… тя виждаше… тя разбираше… устата й сякаш прошепна някаква дума… дума, която застина на безкръвните й устни… дума, която никой не чу… и тя падна в несвяст… Бързо изведоха Дарзак навън… Докато чакахме колата, която Ларсан бе отишъл да търси, ние се спряхме в преддверието на замъка. Вълнението ни беше огромно. Господин дьо Марке се бе просълзил. Рултабий се възползува от това всеобщо разчувствуване, за да попита господин Дарзак:
— Няма ли да се защитите?
— Не! — отвърна арестантът.
— Аз ще ви защитя, господине…
— Не можете — каза нещастният човек с горчива усмивка. — Не ще успеете в това, което ние с госпожица Станжерсон не успяхме.
— Ще успея!
И гласът на Рултабий звучеше странно спокойно и уверено. Той продължи:
— Ще успея, господин Робер Дарзак, защото аз зная повече неща от вас!
— Хайде, хайде! — измърмори Дарзак почти ядосан.
— О! Бъдете спокоен, ще узная само това, което ще бъде полезно да знам, за да ви спася!
— Нищо не трябва да узнавате, млади човече… ако искате да съм ви благодарен.
Рултабий поклати глава. Приближи се съвсем плътно до Дарзак:
— Слушайте какво ще ви кажа — рече тихо той, — и нека това ви накара да ми повярвате. Вие, само вие знаете името на убиеца; госпожица Станжерсон знае само едната половина на убиеца; а аз, аз знам и двете му половини; аз, аз познавам целия убиец!
Робер Дарзак отвори очи и беше ясно, че не разбира нито дума от това, което Рултабий току-що му каза. Междувременно колата, карана от Фредерик Ларсан пристигна, Дарзак и полицаите се качиха. Ларсан остана на седалката. Отвеждаха арестанта в Корбей.
XXV Глава
Рултабий тръгва на път
Още същата вечер ние с Рултабий напуснахме Гландие. И бяхме много доволни: това място вече с нищо не ни задържаше. Заявих, че се отказвам да разгадавам толкова много тайни, а Рултабий ме потупа приятелски по рамото и ми довери, че няма какво повече да научи в замъка Гландие, защото Гландие вече всичко му е казал. Пристигнахме в Париж към осем часа. Вечеряхме набързо, сетне, доста уморени, ние се разделихме, като си определихме среща на другия ден сутринта в моя дом.
В уречения час Рултабий влезе в моята стая. Беше облечен в кариран костюм от английски плат, носеше дълго зимно палто, преметнато през ръката му с каскет и пътна чанта в другата. Съобщи ми, че тръгва на път.
— Колко време няма да ви има? — попитах аз.
— Един или два месеца — рече той. — Зависи…
Не смеех да го разпитвам.
— Знаете ли — каза той — коя беше онази дума, която госпожица Станжерсон произнесе вчера… като гледаше към господин Робер Дарзак… преди да припадне…
— Не, и никой не можа да я чуе…
— Можа! — възрази Рултабий. — Аз! Казваше му: „Говори!“
— И господин Дарзак ще проговори?
— Никога!
Искаше ми се да продължа разговора, но той здраво ми стисна ръката и ми пожела добро здраве, можах само да го попитам:
— Не се ли боите, че във ваше отсъствие тук всичко може да се повтори?
— Няма опасност от такова нещо, откак господин Дарзак е арестуван — успокои ме той.
След тези странни думи той замина. Щях да го видя: чак в съда, по време на процеса „Дарзак“, когато той застана пред съда, за да обясни необяснимото.
XXVI Глава
В която Жозеф Рултабий е очакван с нетърпение
На 15 януари, т.е. два месеца и половина след трагичните събития, за които току-що разказах, „Епок“ публикува на първа страница следната сензационна статия:
„Съдебният състав на Сент е Оаз е свикан днес да издаде присъда по една от най-загадъчните афери, които някога са фигурирали в аналите на съда. В никой процес не е имало толкова неясни, неразбираеми, необясними моменти. И въпреки това обвинителите не се поколебаха да пратят на подсъдимата скамейка един почитан и уважаван, честен и обичан от всички човек, посветил целия си живот на работата — един млад учен, надежда на френската наука. Когато Париж научи за арестуването на господин Робер Дарзак, всеобщ протест се надигна от всички страни. Оскърбена от нечуваната дързост на съдия-следователя, Сорбоната публично изяви своята увереност в невинността на годеника на госпожица Станжерсон. Самият господин Станжерсон открито заяви, че правосъдието греши и никой не се съмняваше, че ако жертвата можеше да говори, и тя би дошла да протестира, да настоява пред дванайсетте съдебни заседатели за освобождаването на човека, когото тя искаше да направи свой съпруг и когото обвинението искаше да прати на ешафода. Трябва да се надяваме, че в близките дни госпожица Станжерсон ще върне разсъдъка си, който изгуби за известно време след ужасната мистерия в Гландие. Нима искате да го загуби отново, когато разбере, че човекът, когото тя обича, е мъртъв, и то от ръката на палач? Задаваме този въпрос и предлагаме комисията на съдебните заседатели да бъде свикана още днес.