Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Особено прочути със своята жестокост са хититите и ми-кейските гърци. В Египет Новото царство, което прогонва завинаги хиксосите, е вече напълно милитаризирана държава като всички останали. Войниците, които Тутмос III повежда към Мегидо през 1462 г. пр.н.е., вече не са очарователно старомодните, ритуални войски, типични за Средното царство, а пълнокръвна армия от Бронзовата епоха, на редовна служба и превъзходно обучена. По това време от Минойската цивилизация на Крит, която е успяла да избегне широкомащабното си военизиране (вероятно поради островното си положение никога не е била подложена на набезите на номадите), не е останала почти никаква милитаристична следа. Същото се отнася и за цивилизацията от Индийската долина. Арийските господари на Северна Индия остават, в известен смисъл, завинаги. Съвременната кастова социална структура на Индия се смята за последица от системата на робство и подчинение, с която арийците са подсигурявали своята власт.
Китай има историческия късмет да избегне най-лошите последици от варварските нашествия, вероятно защото нейните първи земеделски общества се появяват с около хиляда години по-късно от тези в Плодородния полумесец и не успяват да породят собственото си възмездие — пастирите номади. Вярно е, че макар и малко на брой, в северните части на Китай опитомените овце, кози и говеда съществуват от доста време, но по причини, които и до днес остават неизяснени, те никога не нарастват по брой достатъчно, за да оправдаят отделянето на пастирите. А в останалите части на Китай единствените опитомени животни през неолита са свинята и кучето. Вероятно точно това обяснява защо китайските селища се сдобиват с отбранителни стени и съоръжения едва около 3000 г. пр.н.е. — две хиляди и петстотин години след първата им поява в региона на Плодородния полумесец, а дори и тогава, се появяват само на север. Напълно вероятно е почти всички номадски племена, които тормозят Китай през останалата част от неговата история, да произхождат единствено от Близкия изток — просто им е отнело доста време, докато се разпрострат из обширните степи и достигнат Китай.77
В крайна сметка Китай е подложен на многократни варварски нашествия и господство, ала собствената му култура е разполагала с достатъчно време, за да съзрее до такъв етап, че никога да не се подаде напълно на варварските ценности. Вероятно точно това обяснява „китайската военна стратегия“, която представлява комбинация от номадска тактика (изненада, подмамване и избягване на остри стълкновения) и вродено отвращение към военното дело. Ала историята не предоставя на нито една култура на запад от Китай подобно „пространство за дишане“, и резултатите от всичко това са повече от плачевни. Най-тъжният е случаят с Месопотамия, която изниква след първата си интерлюдия на варварско робство като царство, управлявано от едно от северните царства на региона — в подножието на планината, а не в равнините, — наречено Асирия. Това е общество, почти откачило на тема милитаризъм, което през следващите дванадесет века не спира да води войни както срещу своите васални царства, така и срещу съседите си.
Прерязах като на овца гърлото на главнокомандващия войските на царя на Елам, както и на неговите офицери… Буйните ми жребци, обучени да се подчиняват, се втурнаха в кипящата им като река кръв. Колелата на моите бойни колесници бяха целите опръскани с кръв и мръсотия. Изпълних равнините с труповете на техните воини… Що се отнася до шейховете на Халдея, паниката от моята касапница ги обзе като демон. Те изоставиха палатките си и побягнаха, за да си спасят живота, като по пътя си мачкаха телата на собствените си войски… В ужаса си те опръскаха всичко сурина и изпразниха червата си в колесниците.
Сенахериб, цар на Асирия, 691 г. пр.н.е.78
Прототипът на Асирия е Акадската империя, чиято сърцевина се е намирала по същите земи (някои от асирийските царе дори приемат името на Саргон), ала това е държава, изградена почти изцяло за водене на война. Асирийците са венчани за своите колесници от началото до самия край на своята империя, но около тях те създават една, почти модерна по своята структура армия — с военни инженери, продоволствено снабдяване, транспортни колони и мостово оборудване. По царските магистрали, изградени по протежение на цялата империя, асирийската армия е можела да се движи точно толкова бързо, колкото и всяка друга армия до изобретяването на двигателя с вътрешно горене, а военните й кампании са можели да се разпрострат до петстотин километра от базовите им лагери. Това е първата армия, която взема на въоръжение истински ефективни обсадни машини, която оборудва войниците си с железни доспехи и оръжия (в дворцовия арсенал на цар Саргон II археолозите откриват 160 тона желязо) и която създава като подкрепа на своите колесници истинска кавалерия. И почти през цялото си съществуване тя е водела битки — изчислено е, че за последните 250 години от своето съществуване, асирийската империя е била във война 180 години.
77
O’Connell, op. cit, 161–64, 170–73.
78
H. Saggs, The Might That Was Assyria (London: Sidgwick and Jackson, 1984), 258.