Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

С течение на столетията Асирия непрекъснато се е разширявала и стеснявала, както става с всяка империя без установени географски, исторически или етнически граници. При цар Шалманезер I и неговия син Тукулти-Нинурта I (1274–1208 г. пр.н.е.) империята се разпростира във всички посоки и на юг достига чак до Персийския залив, но веднага след смъртта им се свива до първоначалната си, централна област. Един век по-късно, при управлението на Тиглат-Пилезер I, тя отново се разширява, като този път обхваща всички земи до Средиземно море, но към края на XIX в. пр.н.е. тя е отново в заник, като контролира област от някакви си хиляда и петстотин километра дължина и сто километра ширина. И накрая, през последните триста години от своята история, „Нео-Асирия“, както я наричат някои археолози, се превръща в истинско чудовище, което непрекъснато води войни и тероризира целия Близък изток, за да подсигури непрестанен наплив на плячка и роби за своя център. Сред историците се ширят хипотези, че централната власт нарочно е държала васалните си провинции под слаб контрол, за да си подсигури условия за бунт, така че да разполага с добро извинение за нови завоевания и събиране на нова плячка. Цели народи са били изселени далеч от родните си места сред кървища и тирания, за да бъдат депортирани някъде другаде — като форма на наказание за непокорството им, но вероятно и като специална форма на имперска политика в отговор на необходимостта за заселване на други, опустошени провинции. И израилтяните в никакъв случай не са единствените, които преживяват подобни страдания. Асирийската армия достига до невероятните за времето си цифри от 120 000 човека, способни да провеждат едновременно по няколко военни кампании, а царете и командирите й съзнателно култивирали репутацията си на жестоки и безмилостни — за предварително сплашване на противниците. Изключително показателен е фактът, че за пристрастието на асирийците към садизма (думата е дори доста слаба) знаем преди всичко от собствените им надписи и изображения — те много обичали да се хвалят с това.