Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Във вътрешната стаичка имаше три дървени легла. Едното беше празно, изпод грубата сива материя стърчеше слама, на второто легло имаше друг мъртвец — брадат мъж, застинал по гръб с отметната назад глава и високо вдигната брада; той трябва да бе стопанинът. Хлътналото му лице просветваше бледо с неприятните цветове на смъртта, едната му ръка висеше от леглото до пода — там имаше преобърната и разляла се пръстена кана, изтеклата вода още не бе попита напълно от пръстения под, бе попаднала във вдлъбнатина, където се виждаше малка локва. В другото легло обаче, обвита и заровена в чаршафите и в нечистотии, лежеше силна едра жена. Лицето й бе скрито, потънало в завивките, на ярката светлина проблясваше само гъста сламеноруса коса. При жената, вкопчено в нея, лежеше, сякаш хванато и удушено от разхвърляните чаршафи, невръстно момиче, и то сламенорусо, със синьо-сиви петна по мъртвото лице.
Погледът на Голдмунд се местеше от един мъртвец на друг. В лицето на момичето, макар то да беше силно изменено, още бе останало нещо от безпомощния смъртен ужас. В тила и косите на майката, която толкова дълбоко и диво се бе заровила в завивките, можеше да се улови гняв, страх и страстно желание да избяга. И тъкмо разпиляната коса съвсем не искаше да се подчини на смъртта. В лицето на селянина имаше упоритост и ожесточена болка; той, така изглеждаше, бе умирал трудно, но мъжествено; брадатото му лице стърчеше, сковано и вдигнато нагоре като лицето на боец, сразен на бранно поле. Тази спокойна, упорито протегната някак със затаена злоба поза беше красива; той явно не е бил незначителен и страхлив човек, след като така е посрещнал смъртта. Трогателен обаче беше малкият труп на момчето, което лежеше по корем на прага, лицето му не казваше нищо, ала неговата поза през прага заедно със силно свитите детски юмруци оповестяваше много: безпомощно страдание, безнадеждна самозащита срещу нечувани болки. Съвсем близо до главата му във вратата имаше прорязана дупка за котка. Голдмунд оглеждаше внимателно всичко. Несъмнено в къщичката беше твърде ужасно и трупната миризма бе непоносима; въпреки това всичко тук имаше за Голдмунд някаква дълбока притегателна сила, всичко бе изпълнено от величие и съдба, толкова истинно, толкова неподправено; по някакъв начин то печелеше любов и повелително нахлуваше в душата му.
Междувременно отвън Роберт взе да вика с нетърпение и страх. Голдмунд обичаше Роберт, независимо от това обаче в момента мислеше всъщност колко много живият човек със своя страх, със своето любопитство и цялата си детинщина може да бъде незначителен в сравнение с мъртвите. Той не отговори на виковете; отдаде се изцяло на наблюдение на мъртвите с онази странна смесица от сърдечно съчувствие и студена съзерцателност, каквато е присъща на художниците. Оглеждаше лежащите фигури, а и седналата много внимателно, главите, ръцете, позите, в които те се бяха сковали. Колко тихо беше в тази омагьосана къщурка! И как миришеше странно и ужасно! Каква бе тази малка човешка родина, където остатък от огъня в огнището още тлееше призрачно и тъжно, населена от трупове, цялата изпълнена и пронизана от смъртта! Скоро плътта от бузите на тези безмълвни фигури щеше да изчезне, плъховете щяха да гризат пръстите им. Това, което с другите покойници се извършва в гроб и ковчег, добре скрито и невидимо, последното и най-жалкото, разпадането и изтляването, с петимата тук ще се извърши в дома им, в техните стаи посред бял ден, при незаключени врати, безгрижно, безсрамно, беззащитно. Голдмунд вече беше виждал някои мъртъвци, но такава картина на неумолимата работа на смъртта никога не бе срещал. И той я възприе дълбоко.
Най-после виковете на Роберт пред къщната врата му дотегнаха и Голдмунд излезе. Другарят му го изгледа изплашено.
— Какво има? — попита той тихо, гласът му издаваше страх. — Няма ли никой в къщата? Ох, и защо гледаш така, че говори, де!
Голдмунд го измери с леден поглед.
— Влез вътре и се огледай, това е смешна селска къща. А после ще издоим добрата крава там. Хайде!
Нерешително Роберт пристъпи в къщурката, насочи се към огнището, откри седящата старица и като забеляза, че е мъртва, простена високо. Бързо се върна назад с широко отворени очи.
— За Бога! Там край огнището седи мъртва жена! Какво е това? Защо няма никой при нея? Защо не са я погребали? О, Господи, тя вече вони!
Голдмунд се усмихна.
— Ти си голям герой, Роберт, но твърде бързо се върна. Разбира се, мъртвата старица, която седи така в стола, е чудновата гледка. Но ако направиш още няколко крачки навътре, можеш да видиш много по-чудни неща. Те са петима, Роберт. В леглата лежат трима и едно момче е паднало мъртво на прага. Цялото семейство е покосено от смъртта, всички са мъртви. Затова и никой не е издоил кравата.