Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря, много си откровена.
— Извинявай. Може би трябваше да кажа „отстранен“ или пък „освободен“, или…
— Просто кажи, че той си е намерил друг адвокат. Ти май наистина се уплаши.
— Знаеш, че се уплаших. Ужасена съм. Щом са способни да запалят кръст в предния ни двор, какво ще им попречи да запалят и къщата? Просто не си струва, Джейк. Искаш да си щастлив, да имаш успехи и всички останали чудесни неща, но не за сметка на нашата безопасност, нали? Няма дело, което да си струва това.
— Значи се радваш, че са ме изхвърлили?
— Радвам се, че той си е намерил друг адвокат. Сега може би ще ни оставят на мира.
Джейк я придърпа в скута си. Люлката леко се полюшкваше. Карла бе красива по хавлия в три и половина сутринта.
— Няма да се върнат, нали? — попита тя.
— Няма. Повече няма да ни безпокоят. Ще разберат, че вече не се занимавам с делото, тогава ще се обадят и ще се извинят.
— Не е смешно, Джейк.
— Знам.
— Дали ще се разчуе?
— Поне още един час няма. Когато отворят Кафето в пет часа, Дел Пъркинс ще е научила и най-малката подробност, преди да е наляла още първата чаша кафе.
— Какво смяташ да правиш с това? — попита тя, кимвайки към кръста, който едва-едва се забелязваше при сиянието на нащърбената луна.
— Имам една идея. Хайде да го натоварим, да го закараме в Мемфис и да го запалим в двора на Маршарфски.
— Отивам да си легна.
В девет сутринта той вече бе продиктувал заявлението, с което се оттегляше като адвокат по делото. Етъл усърдно го преписваше, но в един момент му се обади по вътрешната линия:
— Мистър Бриганс, някой си мистър Маршарфски е на телефона. Обясних му, че сте зает, но той каза, че ще изчака.
— Ще се обадя. — Джейк сграбчи слушалката. — Ало.
— Мистър Бриганс, обажда се Бо Маршарфски от Мемфис. Как сте?
— Страхотно.
— Радвам се. Сигурен съм, че сте видели сутрешния вестник от събота и неделя. Нали се получава в Клантън?
— Да, освен това си имаме и телефони, и поща.
— Значи сте чели статиите за мистър Хейли?
— Четох ги. Написали сте няколко чудесни рекламки.
— Не желая да се заяждам. Имате ли малко време да обсъдим делото на Хейли?
— Изгарям от нетърпение.
— Доколкото разбирам процедурните правила в Мисисипи, адвокат от друг щат трябва да работи в екип с местен адвокат, за да бъде допуснат да води дело.
— Доколкото разбирам, вие не притежавате разрешително за щата Мисисипи? — попита недоверчиво Джейк.
— Вярно е, не притежавам.
— Това не се споменава във вашите статии.
— Повтарям, че не желая да се заяждам. Всички ли ваши съдии държат на местни адвокати?
— Някои държат, други — не.
— Разбирам. А Нуз?
— Понякога.
— Благодаря. При мен е обичайна практика да работя с местен адвокат, когато участвам в дела в провинцията. Местните съдии гледат с по-добро око, когато до мен седи някой местен адвокат.
— Това е направо чудесно.
— Може би вие бихте искали да…
— Шегувате се! — викна Джейк. — Току-що ме изхвърлиха, а сега вие ме карате да ви нося чантата. Да не сте луд! Не бих позволил да свързват името ми с вашето.
— Слушай какво бе, нещастник…
— Не, ти слушай, баровец такъв. Може и да се изненадаш, но в този щат има етични норми и закони срещу тайните уговаряния със защитата и клиентите. Да си чувал някога за незаконно споразумение? Не си, разбира се. В Мисисипи, както и в повечето щати, това е тежко престъпление. Ние имаме етични норми, които забраняват на когото и да било да се уговаря зад гърба на останалите и да измъква нечестно дела. Етика, мистър Хищник, да сте чували някога тази дума?!
— Аз не измъквам нечестно дела, малкият. Те сами идват при мен.
— Като делото „Хейли“. Искате да ме накарате да повярвам, че е намерил името ви в телефонния указател. Сигурен съм, че сте публикували своя реклама на цяла страница наред с обявленията за аборти на гинеколозите.
— Насочили са го към мен.
— Да, вашият сводник. Знам точно как сте се докопали до него. Мога да подам оплакване в съда. А може би ще е още по-добре, ако предложа на съдебните заседатели да се занимаят с вашите методи.
— Разбирам, вие сте много близки с областния прокурор. Дочуване, господин адвокат.
Маршарфски все пак има последната дума, преди да затвори. Джейк пухтя още цял час, преди да успее да се съсредоточи върху заявлението, което подготвяше. Лусиен щеше да се гордее с него.
Точно преди обяд му се обади Уолтър Съливан от фирма „Съливан“.
— Джейк, как си, мойто момче?
— Превъзходно.
— Браво. Виж какво, Джейк, Бо Маршарфски ми е стар приятел. Преди години защитавахме заедно няколко банкови чиновници, бяха ги обвинили в измама. Естествено, ние ги отървахме. Той е голяма работа. Нае ме като местен адвокат по делото „Хейли“. Исках просто да споделя с теб…