Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
— Трофеите ни са следните: — продължи делово Торн. — Освен рафинерията и „Триумф“, на наше разположение са два пелиански кораба за вътрешен транспорт, десет совалки, осем двуместни капсули и онези два товарни шлепа, които висят над помещенията за персонала… Хм… По всичко личи, че един въоръжен пелиански куриер е успял да се измъкне… — Гласът на Торн заглъхна, очите му се заковаха в лицето на Майлс в очакване на реакция.
— Ясно — промърмори младежът, чудейки се колко още може да поеме. Душата му изтръпна. — Продължавай.
— Към добрите новини мога да включа евентуалното разрешаване на проблемите ни с персонала…
Я, то имало и добри новини, учуди се вътрешно Майлс.
— Освободихме 23 фелициански пленници. Няколко военни, останалите са работници в рафинерията. Карали са ги да работят под дулото на оръжието до пристигането на пелиански екип… Двама са в доста тежко състояние…
— Но как?… — започна Майлс, после вдигна ръка: — Добре. По-късно ще направя подробна инспекция…
— Слушам, сър. Останалите са готови да работят за нас. Майор Даум е доволен…
— Той успя ли да се свърже със своето командване?
— Не, сър.
Майлс разтърка нос и затвори очи, опитвайки се да прогони главоболието.
Край него мина група пленници охранявана от неколцина явно уморени командоси на Торн. Вниманието на Майлс беше привлечено от широкоплещест евразиец на около петдесет години, облечен в окъсаната озеранска сиво-бяла униформа. Куцаше силно, лицето му бе бледо и подпухнало, но от очите му се излъчваше непоколебима решителност. Тоя май може да преодолява стени и БЕЗ брониран скафандър, помисли си Майлс.
В същия миг пленникът рязко се спря, очите му се насочиха към групичката на победителите.
— Аусън! — извика той. — Мислех, че отдавна си мъртъв! — Без колебание тръгна насам, повличайки и пазачите след себе си. Майлс леко им кимна с глава и те свалиха оръжието.
— Здравей, Тънг — прокашля се Аусън.
— Как си позволил да завладеят кораба ти без… — пленникът рязко замлъкна, едва сега забелязал, че Аусън и Торн са в бойни скафандри и никой не ги охранява. Учудването върху лицето му отстъпи място на неприкрито отвращение. — Би трябвало да се досетя!… — промърмори той, задавен от гняв. — Би трябвало да се досетя! Значи Озер е бил прав да ви държи максимално далеч от истинските бойни действия! Единствено смешната бойна единица на Аусън и Торн е в състояние САМА ДА СЕ ПЛЕНИ!
Устните на Аусън гневно се свиха, а върху лицето на Торн изплува язвителна усмивка.
— Дръж си езика зад зъбите, Тънг! — просъска той, обърна се към Майлс и тихо добави: — Ако знаете колко години чакам възможността за подобни думи, сър…
Лицето на Тънг потъмня от приток на кръв.
— Там ти е мястото, Торн! — извика саркастично той. — По рождение си си бил слуга, слуга ще си останеш!
Втурнаха се едновременно един към друг. Пазачите на Тънг бързо го повалиха на колене, Аусън и Майлс хванаха ръцете на Торн. Майлс почти излетя във въздуха, но с обединени усилия двамата все пак успяха да укротят разгневения бетиански хермафродит.
Майлс оправи униформата си и ехидно подхвърли:
— Позволете да отбележа, че бяхте пленен именно от смешната бойна единица, за която споменахте, капитан Тънг!
— Имате късмет, че половината от моите командоси останаха затворени в корпуса… — започна разгорещено Тънг.
Аусън се изправи и на лицето му се появи иронична усмивка. Торн бавно отпусна мускулите си. Най-накрая единни пред лицето на общия враг, въздъхна в себе си Майлс и светкавично оцени добрата възможност да сложи в джоба си недоверчивия и подозрителен Аусън.
— Кой по дяволите е този малък мутант? — извърна се към пазача си Тънг.
Майлс пристъпи крачка напред и се извърна се към Торн:
— Справихте се отлично, стажант Торн. Нямам забележки и с удоволствие ви съобщавам, че издържахте изпита. Честито, капитан Торн!
Хермафродитът засия от гордост, а Аусън се сви. В очите му проблесна гняв.
— Вие също се представихте добре, стажант Аусън — извърна се към него Майлс, продължавайки с официалния тон. В главата му проблесна спомен за поведението на наемника в тактическата зала, ръката му махна по посока на високите пещи за претопяване, където екип с електрожени вече беше започнал освобождаването на „Триумф“. — Проявихте кураж и съобразителност, въпреки влошеното ви здравословно състояние. За награда получавате в разпореждане този кораб… Съжалявам, че състоянието му е леко влошено… — Снижи глас и подхвърли: — Дано следващият път не си толкова подозрителен…