Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Амин! — каза Гейб.
Бракът беше трудна работа дори когато партньорът ти е верен. Той бе направил всичко по силите си, за да докаже на практика предаността си към Хелън, а тя все още не му даваше никаква надежда, че е променила мнението си за предстоящата им раздяла.
Но той все още не се признаваше за победен.
Хелън подреждаше масата и слушаше само с едно ухо монолога на майка си. Ингрид Трой се нуждаеше от минимално насърчение, за да поддържа разговора. До този момент не беше забелязала липсата на интерес от страна на дъщеря си.
— Вчера се чухме по телефона с Пандора — продължи Ингрид, като пъхна глава във фурничката, за да види по-отблизо показанията на термометъра за месото. — Тя и Дерек ще дойдат за Деня на благодарността заедно с децата. Казах й, че ти и Гейб също ще бъдете тук. Трябва още половин час печене — определи тя, като затвори фурничката и се изправи.
Дали заради горещината в кухнята, или от чисто въодушевление поради срещата с Гейб, бялата кожа на скандинавката Ингрид направо сияеше. По-висока от дъщеря си, с изваяна фигура, великолепната шведка изглеждаше твърде млада за своите шестдесет и три години. В чест на завръщането на Гейб, когото бяха смятали за мъртъв, тя бе решила да подготви истинско пиршество.
Хелън разсъждаваше колебливо, докато изваждаше сребърните прибори от чекмеджето. Дали изобщо щеше да бъде с Гейб в Деня на благодарността? При тази мисъл й стана тежко на сърцето. Всичко зависеше от това дали спомените му ще се възвърнат и доколко той ще се промени след това. Нейните родители със сигурност щяха да бъдат съкрушени. Тя въздъхна тежко. По дяволите! Само един-единствен път се беше показала достойна за техните очаквания — когато се омъжи за Гейб.
— Какво е намислила Пандора напоследък? — попита тя, понеже от две седмици не беше говорила е по-голямата си съвършена сестра.
Всеки разговор с Пандора, която се бе омъжила за адвокат и бе родила две красиви деца, караше Хелън болезнено да съзнава своите недостатъци.
Беше абсурдно на тази възраст да има комплекс за малоценност. Според нея се беше справила добре въпреки неуспешното начало. За бога, та тя беше фитнес координаторът на „Дам Нек“! Дори бракът й с Гейб да приключеше, както бе предвидила, нямаше за какво да се извинява.
Хелън подреди приборите от чисто сребро около порцелановите чинии. Щяха да се хранят в официалната трапезария. Масата от черешово дърво блестеше под слънчевата светлина, нахлуваща през предните прозорци. Букетът от рози с дълги дръжки накара Хелън да си спомни за деня на сватбата си.
Само да можеше Гейб завинаги да забрави своите спомени. Само да можеше да си остане такъв, какъвто бе сега, тя имаше желание да му даде още един шанс.
Хелън стигна до другия край на масата и вдигна очи. Гейб седеше заедно с баща й на остъклената тераса в дъното на къщата. През огромните прозорци зад тях се виждаше безупречната морава пред къщата в джорджиански стил3, която стръмно се спускаше надолу към река Потомак. Тя виждаше отражението на лицето му в едно огледало, докато той слушаше внимателно баща й. Досега трябваше да е придобил военните си маниери — вдървен, с присвити очи и стиснати устни, — нещо, което неизменно ставаше в присъствието на баща й.
Но Гейб все още не изглеждаше така. На лицето му бе изписано тържествено и почтително изражение. Докато баща й дърдореше ли, дърдореше, погледът на Гейб бавно се насочи към Малъри, която седеше във всекидневната и начумерено се взираше в екрана на телевизора.
Лицето на Гейб се напрегна, явно той размишляваше над причината за нейната намусеност. Хелън вече знаеше, че Малъри мрази да идва тук. Прекалената взискателност на дядо й я караше да стои на тръни. А и наоколо нямаше други деца на нейната възраст, с които да си играе.
От мястото, където седеше, Гейб дори не беше забелязал интереса, който Хелън проявяваше към него. Загрижеността му за Малъри беше съвършено искрена, както вече бе предположила Хелън. А като се имаше предвид как той гледаше самата Хелън, вероятно обичаше и нея.
Това внезапно прозрение я накара рязко да си поеме дъх. Какво ли щеше да се случи с чувствата му, когато паметта му се възвърнеше? Щеше ли сърцето му да остане чисто, спомняйки си преживяния ужас? Щеше ли да може да мисли за нещо друго, освен за сляпото си желание за мъст? Дори спомените за техния съвместен живот преди мисията му със сигурност щяха да имат негативно въздействие върху него. Беше безсмислено да се надява, че възвръщането на паметта му няма да го промени.
Тя извърна глава, а й се искаше да може завинаги да остане така.
3
Английски архитектурен стил от средата на XVIII и началото на XIX век, джорджианската епоха, когато са царували кралете Джордж I, II, III и IV. — Б.пр.