Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Трябва да открием — продължи Себастиан — дали Милър има нещо общо с изчезването на Ягуар. Бъдете нащрек. Ако забележите нещо особено, веднага докладвайте на мен или на Ягуар. — Помълча за миг, размишлявайки, после добави: — Някой може да се опита да го ликвидира, преди паметта му да се възвърне.
Пред слисаните моряци той разказа историята за сблъсъка на Гейб с полицейската кола.
Доколкото имаше сили, Гейб стоически издържа на стреснатите им погледи. Някаква част от него все още подозираше, че си е из фантазирал всичко. В полицейското управление на Сандбридж нямаше нито една патрулна кола с повредено странично огледало откъм пътническата седалка.
— Не бяхме доволни от разпита на свидетелите преди една година — припомни Себастиан. — Ягуар не биваше да изчезва. Не ми харесва, когато историята се повтаря. Ние се учим от грешките си. Защитаваме своите хора.
— Правилно — промълви Уести.
През следващите няколко минути Себастиан обясни защо се налага да вземат предпазни мерки. Трябваше да се редуват да пазят гърба на Гейб, като нощем седят в паркирана пред къщата кола, а през деня — на терасата.
Гейб изгаряше от скрит срам. Искаше да заяви на всички, че може сам да защитава семейството си, но така ли беше? Хелън многократно се беше прокрадвала до него, без той да я забележи. Беше прекалено погълнат от възвръщащите се спомени.
— Почакай, Себастиан — прекъсна го Гейб. — Утре ще пътуваме извън града. Ще ви се обадя, когато се върнем.
Себастиан го погледна замислено. Пъхна ръка отдолу в крачола на панталона си, разкопча самозалепващата се каишка на кобура, марка „Велкро“, и го връчи заедно е пистолета на Гейб.
— Вземи това — настоя той.
В кобура имаше „Глок 23“, полуавтоматичен, несъмнено регистриран на името на Себастиан. Гейб прие този дар, като отбеляза тежестта на оръжието с чувство на предпазливост. Кимна с благодарност и прикрепи пистолета към собствения си глезен.
След като бяха обмислили внимателно положението на Гейб и бяха взели решение, мъжете прекараха следващия половин час в спомени. За радост на Гейб, той си припомни повечето от преразказаните епизоди, включително различните им бойни задачи по време на операцията „Свобода за Ирак“.
— Кога се случи това? — развълнувано попита Гейб.
— Преди около две години.
— Не, някъде преди осемнайсет месеца.
— Спомням си го — учудено повтаряше той в прилив на облекчение.
Малко по малко, миналото му се завръщаше. Само да можеше най-важните фрагменти да дойдат на мястото си!
Половин час по-късно мъжете затопуркаха към входната врата. Гейб вървеше последен. За негова изненада Вероника изникна изневиделица от тъмния коридор и го прегърна изотзад през кръста.
— Добре дошъл у дома, Ягуар — промълви тя с интимен тон.
Той замръзна на място, шокиран от плътния допир на гърдите й. В същия мит Лутър изскочи през вратата и се закова на място, като видя, че неговата годеница е обвила с ръце кръста на Гейб.
— Вероника! — остро изрече той е шокиран глас.
Тя дръпна ръце. Гейб погледна внимателно смутения младши лейтенант и безмълвно излезе навън, а мислите се блъскаха в главата му. Когато гърдите на Вероника се притиснаха към него, твърди от имплантантите, с които тя се фукаше, в съзнанието му изникна един спомен; искаше му се да може да го забрави. Бе спал с Вероника. Но това е било преди Хелън, сигурен беше. Случило се беше преди много време, след пристигането му в базата „Дам Нек“.
Лутър го изпрати до колата. Настръхнал от неговото мълчание, Гейб го погледна бързо. За негово щастие младежът като че ли не ревнуваше, само изглеждаше замислен. Като знаеше колко е умен Лутър, несъмнено бе само въпрос на време да отмени годежа си.
Залязващото слънце обагряше в оранжево грундираната броня на форда на Себастиан. Когато Гейб посегна да хване дръжката на вратата, Лутър сложи ръка на рамото му и го стресна.
— Радвам се, че се върнахте, сър — искрено изрече той. — Нямам търпение да ви видя отново сред нас.
— Благодаря, Лутър — каза Гейб.
Прииска му се да каже нещо повече, да даде съвет на по-младия мъж, но думите заседнаха в гърлото му.
Настани се на седалката в колата на Себастиан и въздъхна с облекчение.
Себастиан го погледна с любопитство.
— От колко време е сгоден Лутър? — поиска да разбере Гейб.
— От два месеца — Себастиан даде на заден ход. — Моля се този човек да прогледне, преди да е съсипал живота си.