Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))

След като едва не бяха отнесени от вихъра на морганината ревност, крал Артур и малката му свита все пак сколасаха на време да пристигнат на бойното поле при Армагедон, за да поведат левия фланг на рицарската конница. Въпреки протестите й Томи беше натирена в журналистическия екип към щаба на Хамлет да отразява събитията. Все пак тя успя да се наложи Бегемот да бе включен в групата, поела към фронтовата линия, като лична охрана на краля.

И сега, на третия час от битката, проспалият два века фалшив крал Артур от рода Хогбен все още бе пётимен за подвизи. Таласъма обаче пъшкаше под тежестта на единствения си истински приятел и отдавна танцуваше крачка напред, две назад, водейки по точки за наградата „Най-голям тактически гений на всички времена“. Макар за непредубедения страничен наблюдател крантата да се бе снабдила с достойни за всеки боен кон рани, Трипио знаеше, че пришките и охлузванията по мършавия задник и търбуха й се дължаха на непрестанното и безрезултатно пришпорване от страна на ездача, а предните й крака кървяха, защото постоянно изоставаха и задните ги настъпваха. Така че кралят почти не напредваше на бойното поле, а по-скоро се извисяваше като паметник на храбростта. Но този факт никак не се отразяваше на достойнството му, защото враговете прииждаха от всички страни, налитаха го като мухи на мед и сами се пъхаха между шамарите му, за да бъдат елегантно набъхтени, наръгани и посечени.

След като близо два часа ядоха пердах, снежните човеци най-сетне помъдряха и насочиха яростта си към Таласъма. Не, че имаха нещо лично против него. Просто искаха да свалят краля от пиедестала му, та да премерят сили на равни нога. Но сметките им излязоха криви. Трипио измъкна от чекмеджето в корема си бластера, с който режеше на тънко козя пастърма в кухнята на Моргана, включи го на малка мощност и с хирургическа точност взе да реже главите на натрапниците. Скоро моравата около бойния кон на крал Артур заприлича на игрище за кегелбан, където някое садистично хлапе методично бе отделяло главите на кеглите от телата, за да види какво има вътре.

Двучасовото млатене така бе разклатило крехкото душевно равновесие на Таласъма, че вълшебната фраза „Трипио е дяволски подъл!“ отдавна бе на устата му, но той все още не можеше да събере смелост да изостави първия си истински приятел в живота насред битката. Плодовете от героичните усилия на Трипио да го предпази от настървените снежни човеци все пак му вдъхнаха малко кураж и, като хвърляше иззад капаците на очите си по някой друг благодарствен поглед към трола на Моргана, набеденият боен кон с неохота преглътна за малко вълшебните думички, като ги задържа близо до гръкляна, да му са под ръка за всеки случай.