Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Продадохте ли, сине? Забавихте се, та рекох да ви посрещна!
Стоедин вдигнал глава, спрял. Забелязал, че Кина крие едната ръка зад гърба си.
— Продадох, бабо, много нещо продадох… ама да видиме за какво го продадох.
— А? — приближила Кина. — Не чувам яко, сине…
— Стой си там! — сурово я спрял с очи Стоедин, отпрегнал се, извадил от пазва златиците и й ги оставил в каручката. — Ей ти и за крави, и за биволи.
— А? — прекрачила пак Кина. — Не чух, сине…
— Стой си там, рекох! Като не чуеш — не видиш ли?
— А?… Речи по-силно!
Издебнала го и се хвърлила върху му. Стоедин замахнал с боздугана, но Кина посегнала с ноктестата ръка, отбила удара и се протегнала към устата му. Стоедин успял да я улови, сборичкали се, но Кина го съборила.
Бишо излаял, ухапал Кина, изквичал, претъркулнал се и започнал да плюе. А Фотко се вцепенил от ужас и не можел да помръдне. Опулено гледал как побратимът му опитва да задържи ноктестата ръка далече от лицето си и как тази ръка бавно го приближава.
— Мммм… значи ти си… тая, дето… — изнемогвал Стоедин.
— Не се противи, сине… — зло шепнела Кина. — За твое добро е… Ще онемееш… ще се отървеш, ще се успокоиш, ще спреш…
Още малко и ноктите й щели да докоснат Стоедин — той отчаяно извъртял глава. Фотко се ужасил така безмерно, че се изтръгнал от вцепенението, хвърлил се към боздугана, вдигнал го като перце, треснал Кина по гърба и паднал.
Тътен разлюлял земята, каручката изчезнала, а Кина се превърнала в дърво, прилично на човек.
Стоедин я отбутнал от себе си, отмаляло отдъхнал и станал. Зло ритнал дънера-човек, огледал се за боздугана и кимнал на Фотко без всякаква благодарност:
— Подай го.
Фотко изненадано се вгледал в побратима си, но не казал нищо. Опитал да вдигне боздугана и не могъл.
— Не се преструвай! — сърдито се навъсил Стоедин.
— Не се преструвам.
— А одеве как го вдигна, бре?
— Н… не знам.
— Не знам!… — подиграл го Стоедин. — Не знам!…
Вдигнал боздугана, окачил го на пояса си и тръгнал, без да се обръща.
Фотко и Бишо го последвали. Слънцето вече залязло и червеното небе тъмнеело, сякаш гаснела жар.
16
А в същото време в разгромения свят на упътвачите се разгаряла утринта. Мальо, както си бил разпнат по корем, зъзнел гладен и нещастен — и като не можел да достигне храната, струпана пред лицето му, плюел я.
Наострил уши — на портичката се издумкало и гласът на Стоедин долетял като изпод земята:
— Ей, отворете!… Няма да си искаме вълшебната кърпа, не бойте се, отворете!
— Отварям!… — изревал с цяло гърло Мальо и зъбите му така радостно затракали, че едва изрекъл благата приказка-заклинание: — Аковсякамуммунхабимммендбранлабръмбарънтбимнайногон!
Е, изглежда, било важно какво ще се изрече, а не как ще се изрече. Портичката се отворила послушно и широко, тримата побратими влезли. Мальо загледал тях, а те — него.
— Какво е ставало тука, бре? — удивил се Фотко.
— Какво е ставало там-ка, бря? — забол очи в Стоедин Мальо. — Кой е този? — и се уплашил. — Господарю, познах те, малко нещо май брада си пуснал! Тъй по ти отива!
Стоедин седнал на камъка и тежко се вторачил в другата, неотваряната портичка. А Фотко тръгнал към Мальо.
— Не ме гонете, моля ви се, аз ще съм ви от голяма полза! — унизено се замолил Мальо. — Пак ще си спя в кочината, вий си се настанете в къщите, аз ще ви обадя как ще упътваме! А?… Магарянце драго, дали щеш ми тикна паничката към устата, пък когато пожелаете — отвържете ме, няма да съжалявате! Всичкия им занаят прихванах, а че и отгоре биля се изпипах, майстор на майсторите ще ви чиракува, а?…
— Ние сме за жива вода тръгнали, щурако! — отвързал го Фотко. — За жива вода! Забрави ли?
И това било казано към Мальо, но изречено за Стоедин, защото Фотко с разтревожено сърце усещал промяната у побратима си — и озлоблението, и непривичната му подозрителност, и угасналата вяра — и това го плашело и натъжавало.
— Помня, как ще съм забравил! — бързо лапал прегладнелият Мальо, пъргаво се наял, лениво доял и блажено се оригнал. — Аз, господарю, ти препоръчвам да си избереш къщата на Проклет Кальо, най е слънчева.
— Ти си я избери нея! — освирепял Фотко. — Побратимът ей сега ще изрече гневната приказка и…
Млъкнал с надежда. Стоедин се надигнал от камъка:
— Щом досега другите ме правиха на улав, защо и аз да не се направя веднъж… на съвсем улав — скривил подигравателна усмивка и опитал да уподоби гласа на устата-чудовище.
— Един мре от глад, а друг му бърка в пазвата за ляб!
Портичката не помръднала. Отишъл при нея.
— С мъдър плачи, с луд не пей, четири келеша пет капитана, ти ли си аз, или аз съм ти! Дрън-дрън-кукурек! А? Да виждате нещо? Да се е отворила?