Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— По дяволите — промърмори той.
Вероятно щеше да продължи да спи с нея, докато остареят. Така му беше удобно и нямаше никакви усложнения. Всеки знаеше какво може да му даде другият и не искаше нищо повече. Що се отнасяше до Рийд, страстта му беше основана на необходимост, а не на желание, и още по-малко на любов.
Нора Гейл често му казваше, че той е един от малкото мъже, които могат да я задоволял. Това не го ласкаеше, защото вероятно беше лъжа.
Отвратен, преметна крак отстрани на леглото. Пепелникът върху масичката беше препълнен с фасове. Запали цигара — нещо, което рядко правеше — и вдъхна дима дълбоко. Избягваше цигарите, особено след сношение, защото тютюнът наказваше и замърсяваше тялото, което непрекъснато го предаваше по време на сексуалния акт.
Наля си уиски от бутилката, която стоеше на малката масичка до леглото — и без това щеше да бъде включено в сметката, — и го изпи на екс. Стомахът му се разбунтува. Очите му се насълзиха. Уискито предизвика топла вълна, която се разля по цялото му тяло и той се почувства по-добре.
Легна по гръб и се загледа в тавана. Приспа му се, но само остана неподвижен и се замисли.
Затвори очи. Изведнъж пред него изплува изображението на лице, окъпано в слънчева светлина и обвито с тъмно кестенява коса. Пенисът му, който би трябвало да бъде мек от изтощение, се възбуди и се изправи с по-голямо удоволствие, отколкото малко по-рано тази вечер.
Рийд не пропъди образа, както правеше обикновено. Този път му позволи да остане и да пофантазира. Наблюдаваше как сините й очи примигват от учудване от нейната възбуда и как езикът й нервно докосва долната й устна.
Усети я върху себе си, сърцето й туптеше в такт с неговото, косата й се беше сплела в пръстите му.
Докосна устните й отново и усети допира на езика й върху своя.
Не осъзна кога ръката му се плъзна напред. Скоро тялото му се разтърси в леки спазми. Усети как се изпразни. Обхваналото го силно желание го задуши.
— Рийд!
Вратата на стаята се отвори рязко и Нора Гейл се втурна вътре.
— Рийд! — повтори тя, останала почти без дъх.
— Какво има, но дяволите?
Скочи бързо на крака. Не се притесняваше от това, че ще забележи възбудата му. Беше се случило нещо лошо.
Откакто я познаваше, никога не я беше виждал толкова уплашена. Очите й бяха широко отворени. Беше обул слипа си, преди тя да е казала и дума.
— Току-що се обадиха.
— Кой?
— От офиса. Има спешен случай.
— Къде? — попита той, обул вече дънките си и незакопчаната риза. Започна да обува ботушите си.
— Във фермата.
Замръзна на мястото си и обърна глава към нея.
— На Минтън ли? — тя кимна. — Какво се е случило?
— Помощникът ти не каза нищо. Кълна ти се, не каза нищо повече! — добави тя бързо, когато видя, че Рийд се готви да изкрещи.
— Престъпление или злополука?
— Не знам, Рийд. Каза само, че трябва да се явиш там незабавно. Мога ли да ти помогна с нещо?
— Обади им се и им кажи, че съм тръгнал — той сграбчи палтото и шапката си, избута я настрани и тръгна към коридора. — Благодаря.
— Обади се, за да ми кажеш какво се е случило! — извика тя след него. Облегна се на парапета и го наблюдаваше как слиза забързано по стъпалата.
— Когато мога — затръшна вратата след себе си и побягна по улицата.
Алекс беше заспала дълбоко, затова не можа веднага да чуе почукването на вратата. Помисли, че сънува нещо. Накрая се събуди от нечий силен глас:
— Събудете се и отворете вратата!
Олюлявайки се, тя седна в леглото и се опита да стигне ключа на нощната лампа, който постоянно й се изплъзваше. Когато светна, примигна от внезапната светлина.
— Алекс, за Бога! Ставайте!
Вратата се тресеше под ударите на юмруците му.
— Рийд? — попита тя със сънен глас.
— Ако не станете и не отворите вратата до десет секунди…
Тя погледна към часовника на нощната масичка. Беше почти два часа. Шерифът или беше пиян, или полудял. И в двата случая нямаше намерение да му отваря, имайки предвид състоянието, в което се намира.
— Какво искате?
Вратата започна да се пука около бравата, разхвърчаха се трески. С последен мощен ритник Рийд я изкърти.
— По дяволите, какво мислите, че правите? — изкрещя младата жена и дръпна завивката от леглото върху себе си.
— Дойдох да ви взема.
Той я сграбчи, измъкна я от леглото и я изправи на крака. Издърпа завивките от ръцете й. Тя стоеше и трепереше пред него, облечена само в блузка с къс ръкав и бикини, както обикновено спеше. Трудно можеше да се прецени кой от двамата е по-ядосан.