Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

Всичко вървеше добре, докато един от самолетите за малко не приключи играта. Пилотът трябва да е слязъл повече от необходимото, защото когато руската подводница се показа на перископна дълбочина, екипажът й забеляза самолета и се потопи незабавно. Самолетът се махна. Хората на „Лапон“ слушаха цялата драма, без подводницата им да е засечена. Установиха, че макар и да бяха забелязали самолета, руснаците не знаеха, че някой ги следи и във водата, а не само по въздух. Това, изглежда, беше така, докато някой във Вашингтон не допусна сериозна грешка.

Слуховете из ВМС говорят, че някакъв адмирал от военноморската авиация предал на един вестник информация, която можела да застраши мисията. От информацията не ставаше ясно, че именно „Лапон“ следи руснаците, нито че съветска подводница с балистични ракети в този момент плава на около 1500–2000 морски мили от Съединените щати. Но на 9 октомври 1969 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ пусна статия на първа страница, озаглавена: „Новите съветски подводници са по-шумни от очакваното“.

Който и да е пуснал информацията, или не е знаел за откритията на „Лапон“, или ги е преиначил, защото съобщеното от вестника беше далеч по-окуражаващо от истината. Мак бе установил, че „Янки“ са най-тихите подводници, които руснаците са пускали в открито море, независимо че американските бяха още по-тихи.

За тази статия трябва да се е чуло в Съветските ВМС и при командира на подводницата. Или пък внезапно руският капитан е придобил способностите на гадател. Само часове след публикуването на статията, няколко секунди след среднощното издигане до комуникационна дълбочина, изостави всички схеми на движение. Всъщност пощуря. Направи внезапен завой на 180 градуса и се втурна с рев назад с пълна скорост от 20 възла, почти направо срещу „Лапон“. По нищо не приличаше на пресметнатите завои на маневрите „Янки дудъл“. Нито пък наподобяваше спокойната рутина при обичайните бавни завои за почистване на локаторите.