Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
След няколко месеца „Лапон“ щеше да получи най-високата награда, давана на подводница — президентската благодарност. Мак Белия получи медал за отлична служба, най-високата почест, която ВМС оказваха на своите офицери в мирно време.
Но едно от съобщенията, изпратени още докато „Лапон“ плаваше към дома, радваше Мак повече от всички други награди. То не беше адресирано до него или екипажа му. Изпратено бе до всички подводници, изпълняващи операции в Атлантика: „Освободете пътя. Белия се връща.“
Когато Мак чу това, удари юмрук в дланта си, поклати глава и каза:
— Изяжте се от яд, сукалчета. Белия се връща.
7. ЕТО Я…
Мак Белия беше поставил новите стандарти, каквито останалите командири горяха от желание да стигнат — и дори да ги надминат. Преследването на съветските ракетоносни подводници бързо се превръщаше в най-важната задача на ВМС, въпреки че не всички мъже, които провеждаха този опасен лов, имаха ловкостта на Мак или пък късмета му.
Най-малко две подводници накараха САЩ да застанат в бойна готовност за ядрена война, когато съобщиха, че руснаците, които преследват, са отворили ракетните си люкове и, изглежда, са готови за стрелба. Наистина американските подводници бързо съобщиха отново по радиото, че руснаците просто се упражняват.
Няколко месеца след подвига на „Лапон“ се случиха и сблъсквания между американски и съветски подводници — инциденти, които застрашиха американско-съветските опити за помирение.
Когато американската подводница „Гато“ (SSN-615) се удари в една съветска ракетоносна подводница от клас „Хотел“ през месец ноември 1969 г., Сергей Георгиевич Горшков, дългогодишният командващ съветските ВМС, изпрати бойни кораби в Баренцево море, за да търсят натрапника. Надяваше се да намери доказателство, че „Гато“ е потънала. Горшков не беше кръвожаден човек, но сблъсъкът дойде само два дни преди насрочените преговори за контрол над оръжията в Хелзинки, Финландия. Адмиралът беше шокиран от факта, че президентът Ричард Никсън и неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър предлагат мирни преговори, сякаш става въпрос за най-обикновено ръкуване, а позволяват на подводниците си да влизат в съветски води.
Доказателствата за стоманения труп на „Гато“ биха дали на Горшков възможност да отговори със страхотно ръкостискане. Но корабите му така и не намериха подводницата, която беше избягала оттам с готови за стрелба оръжия. По заповед на командването на Атлантическия флот командирът на „Гато“ изготви фалшиви доклади за мисията, от които се виждаше, че подводницата му е прекратила патрула два дни преди инцидента.
Разминавания на косъм, особено онези, които за малко не предизвикваха сериозни инциденти, почти винаги биваха премълчавани, когато офицерите от разузнаването на ВМС информираха Никсън и помощниците му. Така върху подводните сили не се оказваше натиск да ограничат нахалните си операции дори след още два малки сблъсъка през 1970 г. в Баренцево и в Средиземно море.
През същата година обаче имаше и един трети инцидент, толкова жесток и сериозен, че ВМС нямаха избор и трябваше незабавно да информират висшите служители в Пентагона и Никсън.
Случи се в края на месец юни. Подводницата „Таутог“ (SSN-639) плавала към води с интензивен съветски трафик извън Петропавловск, голямата база за ракетоносни подводници на полуостров Камчатка в Северния Тихи океан. Винаги спокойният тридесет и девет годишен капитан Бюъл Г. Балдерстън бе превъзмогнал детския паралич и израснал до 195 см. Този ръст му бе позволил да влезе в националния отбор по плуване и бягане. Изучавал беше пустинните скорпиони в университета в Небраска, а след това се записал във ВМС по време на Корейската война, където му възложили да отговаря за обезвреждането на 70 килограма неизбухнали боеприпаси, останали от Втората световна война.
В крайна сметка се преместил на дизелова подводница, защото двамата с жена му Айрин смятали, че работата е по-безопасна. Замислял се беше след това да изостави мръсния притеснен живот на дизелов подводничар, за да учи медицина, но преди да кандидатства в медицински институт, Рикоувър го изтегли при ядрените подводници. Балдерстън реши, че това е някакъв знак и може би съдбата му е да остане в подводниците. Вярваше в това дори след като илюзиите му за безопасност бяха разбити от загубата на „Скорпион“. Той работел като инженер-механик по време на построяването й и след като тя изчезна, следователите, опитващи да разплетат загадката, често пъти го викаха от „Таутог“.