Любов извън закона

Съвсем наскоро богатата наследница Маргот Талмидж бе отвлечена от Матчмънтови и насила бе заставена да се омъжи за техния син. И докато съдът вземе решение по случая, тя вече бе жена на младия Матчмънт. Случаи като този не бяха изключение, щом на карта бяха заложени големи суми пари. Користолюбиви и обеднели семейства просто крадяха богатите наследници и ги женеха пряко волята им за своите синове. Решението на съда след това не бе от голямо значение Елизабет знаеше за няколко случая, които продължаваха да се гледат с години.

— Около двеста войници или малко повече, ако успее да привлече Дънстейбъл Греъм с хората му — отговори Редмънд.

— Което обаче ще му струва пари — отбеляза тя.

— Но това ще са добре похарчени пари и той сигурно ще се реши да се раздели с тях, като се има предвид печалбата, която ще получи, ако успее със своя план.

— Тогава ние също ще имаме нужда от повече мъже. Предпочитам да похарча парите си за себе си, отколкото да ги дам в ръцете на семейство Греъм. Какъв срок е необходим, за да увеличим броя на наемниците?

— Не повече от седмица, най-много десет дни, за да равня нашите сили с техните. Но има и друга възможност — предложи той, докато пръстите му барабаняха по костената дръжка на камата. — Аз и моите хора можем да ги настигнем, преди да са се прибрали в крепостта Редсдейл.

Преди много години Редмънд бе загубил своята любима, която бе изнасилена от Матю Греъм, и само уважението му към Елизабет го бе възпряло да си отмъсти сега на Матю, било то и с риск да загуби живота си.

— Не мисля, че Катрин Блеър ще е доволна от подобна безсмислена саможертва… същото се отнася и за мен.

Редмънд се изчерви при споменаване на името на новата му годеница, което пролича дори под силния му тен.

— Факт е обаче — изрече Редмънд с развълнуван глас, — че светът ще е по-добро място за живеене, ако ги няма синовете на Хотчейн. Заслужава си да бъдат убити.

— Въпреки че напълно съм съгласна с теб — каза Елизабет, — аз не искам да съм отговорна за смъртта им, освен в критична ситуация, когато няма друг изход. Всъщност предпочитам въобще да не ги виждам или чувам повече — тя въздъхна тежко и добави: — Което е изключено при алчността на Матю. — След това се облегна назад и се усмихна. — Така че, вместо да се радваме на един по-прекрасен свят, просто ще наемем повече хора, които да се грижат за моята безопасност.

— Знаеш, че те няма да те оставят дълго време с парите на Хотчейн — тихо й напомни Редмънд, чийто нежен глас контрастираше на могъщото му тяло.

Тя се вгледа за момент в мъжа, който й бе телохранител откакто се бе омъжила за Хотчейн Греъм. Елизабет подозираше, че основната задача на Редмънд е била свързана не само с възможността да предотврати нейното бягство от съпруга й, но и да я пази от другите членове на семейството. Сега той се бе отпуснал в креслото точно срещу нея; сабята му се поклащаше отстрани на бедрото, в колана му бяха затъкнати пистолетите, които проблясваха на слънцето, а светлокестенявата му коса бе късо подстригана. Въпреки че бе непривично за епохата, това бе крайно практично.