Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Пар се намръщи:
— Е, не бих казал…
Кол го прекъсна:
— Въпросът е, че винаги мога да кажа кога си решил нещо. И мисля, че Уокър бе прав — ти си решил да отидеш и да търсиш Меча на Шанара. Решил си, нали?
Пар го погледна с изненада.
— Очите ти казват, че ще тръгнеш след него, Пар — спокойно продължи Кол и като че ли се смееше. — Независимо дали съществува или не. Познавам те. Ще тръгнеш, защото мислиш, че така все още можеш да научиш нещо за собствената си магия, защото искаш да направиш нещо добро и благородно, а онзи глас в тебе ти шепти, че магията ти е дадена за нещо. Не, не! Почакай, чуй ме! — Той вдигна ръка при желанието на Пар да спори. — Не виждам нищо лошо в това. Разбирам го, но не знам дали можеш да го признаеш. А трябва да можеш, защото иначе няма да постигнеш мир със себе си. Знам, че нямам своя магия, но всъщност понякога по-добре разбирам нещата. — Направи пауза. — Винаги търсиш предизвикателството, от което всички се боят. Виждаш, че Уокър и Рен се отдръпват и веднага решаваш да направиш противоположното. Това си ти. Вярваш или не, но винаги съм ти се възхищавал.
След това въздъхна:
— Знам, че трябва да се вземат предвид и други неща: трябва да помислим за нашите във Вейл, за това, че нямаме дом, че няма къде да отидем — всъщност сме извън закона. Ако не започнем това търсене, което иска Аланон, къде бихме могли да отидем? Какво друго може да промени нещата по-сериозно, отколкото намирането на Меча на Шанара? Знам, че е така. Знам…
Пар го прекъсна:
— Каза „ние“?
Кол спря:
— Какво?
— Каза „ние“ няколко пъти. Каза „ако не започнем“ и „къде бихме могли да отидем“?
— Така е — Кол поклати глава. — Започна ли да говоря за теб, без да усетя включвам и себе си. Но точно в това е въпросът, предполагам. Толкова сме близки, та понякога мисля, че сме едно цяло, но не сме. Много сме различни. Ти притежаваш магията и възможност да научиш нещо повече за нея, а аз не. На теб е поверено търсенето, не на мен. Така че, какво трябва да направя, ако ти отидеш, Пар?
Пар не отговори.
— След всичко, което бе казано, след всичките за и против, искам да се върна на няколко неща — Кол се обърна, за да застане с лице към Пар. — Първо, брат съм ти и те обичам. Това означава, че ще бъда с теб, независимо дали съм съгласен с това, което правиш. Казах ти го и по-рано. Второ, ако отидеш… — направи пауза. — Отиваш, нали? — Настана продължителна тишина. Пар не отговори. — Много добре. Ако отидеш, това ще е опасно пътуване и ще трябва някой да пази гърба ти. А затова са братята. Това е второто — прочисти гърлото си. — Най-накрая обмислих всичко от твоя гледна точка. Ако бях на твое място, бих отишъл.
Облегна се назад върху ствола на тополата и зачака. Пар дълбоко пое въздух:
— Честно казано, Кол, мисля, че това бе последното нещо, което съм очаквал да чуя от теб.
Кол се усмихна.
— Вероятно затова го казах. Не обичам да бъда предсказуем.
— Значи би отишъл, а? Ако беше на мое място? — Пар тихо изучаваше брат си. — Не съм сигурен, че ти вярвам.
Усмивката на Кол се разшири:
— Разбира се, че ми вярваш.
Все още се гледаха, когато Морган седна срещу тях и с удивление видя един и същи израз на лицата им. Стеф и Тийл също се приближиха. Тримата се спогледаха:
— Какво става? — най-накрая попита Морган.
Пар се обърна към него, без да го вижда.
— Е? — настоя Морган. Пар премигна.
— Кол ми каза, че според него трябва да направя каквото ми каза сянката. Смятам, че съм длъжен да търся Меча на Шанара. Ти какво мислиш, Морган?
Морган не се поколеба:
— Идвам с вас. Само си губя времето, като се занимавам с онези твърдоглавци от Федерацията, които се опитват да управляват Лий. За мъж като мен има по-добри неща. — Изправи се на крака. — Освен това имам острие, което трябва да се пробва срещу черната магия! — Той посегна към меча си. — И всеки знае, че няма по-добър начин от това да бъда заедно с Пар Омсфорд!
Пар поклати глава:
— Морган, не бива да се шегуваш…
— Да се шегувам! От няколко месеца само се шегувам и какво толкова се случи? — Скулестото лице на Морган се вкамени. — Сега имам възможност да направя нещо истинско, нещо повече от това да дразня и унижавам враговете на Лий. Хайде де! Трябва да погледнеш и от моя гледна точка, Пар. Не бива да спориш с мен — очите му бързо се преместиха. — Стеф, ами ти? Какво мислиш да правиш? Тийл?