Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Никой лекар преди това не би посмял да твърди, че сибирският мужик ще се оправи след тежките вътрешни рани. Близо три седмици неговият организъм се борил със смъртта. Подир месец той бил вече извън опасността, а през следващия месец излязъл от болницата.
Царицата си отдъхва. През септември 1914 г., когато руските полкове вече воюват рамо до рамо със сръбските и претърпяват първите, и то съкрушителни поражения, светият дявол се появява отново в Петроград.
Постепенно политическото положение съзрява за революция. Икономически страната е близо до тотален крах. Най-зле въоръжената армия през Първата световна война е руската. Не й достигат бойните припаси, не е осигурен никакъв подвоз, войниците се хранят за своя сметка, единственото оръжие са щиковете. В някои полкове на двама войници се падала една пушка. Народът знае за това и търси виновника.
Отново се заговорва, че в основата на всички неуспехи стои „немкинята“ царица, която помага на противника и държи страната на своите, на немците.
А от царицата мислите на хората се прехвърлят към Распутин, който се бърка в държавните дела, издига и сваля висши чиновници, уговаря царя да взема някои решения. Разпространяват се слухове, че Распутин е в услуга на немците, че работи като техен таен агент, че им разкрива най-секретни данни, които измъква от върховния главнокомандуващ руските войски цар Николай, така че противникът знае предварително плановете на генералите и всеки път им подготвя по някоя неприятна стратегическа изненада.
Не само обикновените хора мислят така, но и някои политици били убедени в продажността на Распутин. И решават да го ликвидират. Княз Андроников се опитва да го отрови, но отровата се оказала неефикасна. С шепа верни приятели генерал Думбадзе, командуващ Ялтенския окръг, се готви да извърши своеобразен атентат срещу доносника на царя. Когато Распутин пътува с кораб от Севастопол до Ялта, правят опит да го хвърлят от палубата, но не им се удава. Сред заго-ворниците имало предател, който съобщил на министъра на вътрешните работи, а останалото свършила полицията. Между другото се разказва, че Распутин щял да бъде без малко убит при сбиване в прочутия луксозен публичен дом за подбрани личности „Вила Роде“, но се спасил благодарение на личната си охрана от професионални побойници.
Распутин се страхува с основание за живота си и затова помолва царя да му бъде зачислена лична охрана. По всяка вероятност осигурява му я министърът на вътрешните работи Хвостов. И същият този Хвостов подготвя атентат срещу него, за да се избави от готованеца. За да не се разбере откъде идва инициатияата за атентата, Распутин трябвало да бъде убит от някакъв български офицер. А за по-голяма сигурност министър Хвостов трябвало да отзове навреме охраната па Распутин. За заповедта обаче научава градоначалникът Белецки и уведомява царя, следователно и Распутин. Министърът на вътрешните работи бил свален. Распутин успява да прокара на негово място своя послушен почитател Д. А. Протопопов, съвсем ограничен, но затова пък верен слуга на господарите си. И точно министър Протопопов научава за следващия подготвян заговор. Лично предупреждава и моли Распутин през следващите дни да не излиза от дома си на улица „Горховская“.
Конкурент на Романовци може би е само родът Юсупови — стар, благороден, почитан и уважаван, при това още по-заможен от царския род. Седалището на Юсупови е недалеч от царското, на крайбрежната улица на река Мойка, и крие приказни съкровища, събирани от цял свят. Тяхната колекция от скъпоценни камъни навярно е по-голяма и по-ценна от английската кралска колекция. При това в рамките на своето обществено положение Юсуповци са прогресивни, техните деца следват в западните университети, в техните салони си дават среща личности от европейски мащаб.
Феликс Феликсович Юсупов е представителен, висок, строен, чернокос, интелигентен и образован младеж. Петроградските момичета, дъщери на семейства, близки на царския двор, се въртят около него. А когато се оженва за племенницата на царя принцеса Ирина Александровна, никоя не скрива злобата си.
Говори се, че Юсупов се запознал с Распутин при не-обичайни обстоятелства. Още като ерген веднъж той танцувал или може би разговарял с дъщерята на една твърде предприемчива маминка. И тя, за да укрепи връзката и да осигури на дъщеря си добър жених, поканила княз Юсупов на вечери у дома си и като стръв използувала Распутин. „Ако Ваше благородие бъде любезен да дойде, ще се запознае с раб божий Гриша…“ Наистина Юсупов се запознал с Распутин, но се оженил за принцеса Ирина.
Двамата започват все по-често да се срещат. Появяват се заедно в отбрано общество, гуляят в луксозната „Вила Роде“. Княз Юсупов опознава нравите на Распутин и разбира, че го пазят денем и нощем, и то не само неговите лични телохранители, но и царската охранка, а дори и специална команда, назначена от министър-председателя. Отначало изглеждало невъзможно да се пробие този вал от обучени главорези, но въпреки това княз Юсупов все пак намерил пукнатина в укреплението.