Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Минаха дни, а майка ми и аз все чакахме, чакахме напразно вест — изтече седмица, дойде втора, ала нищо не чувахме за бащата и съпруга.
Както димът се разпръсва, както образът се изплъзва от огледалото, така и за десет или двайсет минути, докато яхна коня и тръгна по следите му, този силен и смел човек бе изчезнал от земята. И с всеки изминат час надеждата отлиташе все по-безвъзвратно, ако изобщо имахме някаква надежда: сега можеше да се очаква най-лошото за баща ми, беззащитното му семейство трябваше да се страхува от най-лошото. Без да падат духом, с отчаяно спокойствие, на което се учудвам като си го спомня, вдовицата и сирачето чакаха какво ще се случи. Когато станахме сутринта на последния ден от третата седмица, разбрахме, че сме сами в къщата, сами в цялото имение, доколкото имахме възможност да го претърсим — всички наши ратаи сякаш по единодушно съгласие бяха избягали, а като знаехме колко ни бяха признателни и предани, бягството им ни наведе на най-мрачни догадки. Денят мина фактически без да се случи нищо, ала на свечеряване най-после приближаващ се тропот на конски копита ни накара да изскочим на верандата.
В градината влезе докторът, яхнал индианско пони, слезе от седлото и ни поздрави. Той изглеждаше доста по-прегърбен, косата му — още по-посребряла, ала се държеше спокойно, сериозно и дори любезно.
— Мадам — заговори той, — дошъл съм с тежка задача и трябва да признаете за голяма благосклонност от страна на президента, че е пратил за свой посредник единствения ви съсед и най-стария приятел на вашия съпруг в Юта.
— Сър — рече мама, — аз имам само една грижа, една мисъл. Много добре знаете каква е. Кажете къде е моят мъж?
— Мадам — отговори докторът, като седна на един стол на верандата, — ако бяхте глупаво дете, щяхте да ме поставите в крайно затруднение. Но зная, че сте жена с голям ум и душевна сила, а доколкото ми е известно, дали са ви три седмици да си направите изводи и да се примирите с неизбежното. Струва ми се, че е излишно да ви говоря повече.
Майка ми беше пребледняла като смъртник и трепереше като тръстика, подадох й ръка, която тя задържа в гънките на полата си, стискайки я така, че едва не извиках.
— В такъв случай, сър — произнесе тя най-после, — вие говорите на глухи уши. Ако действително е така, имат ли смисъл тези заръки? Какво друго мога да искам от всевишния, освен да умра?
— Хайде — каза докторът, — успокойте се. Съветвам ви да избиете от главата си всякаква мисъл за вашия покоен съпруг и с бистър ум да помислите за собственото си бъдеще и за съдбата на това младо момиче.
— Съветвате ме да се откажа… — подзе майка ми. — Значи знаете истината! — изпищя тя.
— Зная — отвърна докторът.
— Знаете — възкликна старата жена. — Значи вие сте извършили това! Тогава смъквам маската ви и с ужас и погнуса ви виждам такъв, какъвто сте — вас, когото бедната бежанка вижда в кошмарните си сънища и се събужда с бълнуване, вие сте Ангелът-унищожител!
— Та какво от това, мадам? — отвърна докторът. — Не е ли еднаква съдбата ни? Не сме ли и двамата затворени в тази непристъпна тъмница Юта? Не се ли опитахте да бягате и не ви ли се изпречи в каньона Отвореното око? Кой може да се отърве от зоркия поглед на това вечно будно око на Юта? Аз поне не мога. Наистина ужасни заръки са ми възложени, а последната беше най-неблагодарна. Но ако бях отказал да ги изпълня, щях ли да спася живота на вашия съпруг? Много добре знаете, че нямаше да успея. Аз също щях да загина с него и нямаше да мога да облекча последните му мигове, нито да браня днес неговото семейство от ръката на Брайъм Йънг.