Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Амин! — отговори тълпата и гъстите редици се отпуснаха, раздвижиха и зашумяха след напрегнатата молитвена стойка, като всеки се помъчи да се поосвободи от съседите си.
Далалът плесна с ръце, завесите бяха дръпнати настрана и пред купувачите се откриха струпаните роби, всичко към триста души, настанени в три отделения.
В предната редица на средното отделение, в което се намираха и Розамунд и Лайонел, стояха двама снажни млади нубийци, стройни и мускулести, и гледаха със съвършено безразличие, без най-малък признак на ужас пред съдбата, която ги беше довела тук. Те привлякоха очите на далала и при все че обичайният ред изискваше купувачът да избере роба, когото възнамерява да купи, за да сложи веднага добро начало, самият далал посочи снажната двойка на застаналите на стража корсари. Двамата негри бяха незабавно изведени напред.
— Чудесна двойка — провъзгласи далалът, — с яки мишци и дълги крайници, както всеки може да види, която би било срамно да се разделя. Който има нужда от такъв чифт за тежка работа, нека каже какво дава. — Той тръгна бавно да обикаля кладенеца, а корсарите подтикнаха двамата роби да го последват, та да могат всички купувачи да ги видят и огледат.
В най-предните редици на тълпата при портата стоеше Али, когото Отмани беше изпратил тук да купи двадесетина здрави мъже, необходими за попълване броя на робите за галеасата на Сакр-ел-Бар. Беше получил най-строги нареждания да не купува нищо освен най-здравата стока, предлагана на пазара — с едно изключение. На борда на тази галеаса не искаха слабаци, които да тревожат боцмана с припадъците си. Али веднага се залови за работа.
— Аз имам нужда от такива снажни мъже за веслата на Сакр-ел-Бар — високо и надуто рече той, като по този начин привлече към себе си очите на присъствуващите и се окъпа във възхитените погледи, отправени към един от офицерите на Оливър-реис, към един от морските разбойници, които бяха гордостта на исляма и страшилището на неверниците.
— Те са родени да се трудят здравата на веслата, о, Али-реис! — сериозно му отговори продавачът. — Какво даваш за тях?
— Двеста филипа за двамата.
Далалът тържествено продължи обиколката, последван от робите.
— Предлагат ми двеста филипа за чифта най-яки роби, попадали някога на тоя пазар по милостта на аллаха. Кой ще даде петдесет филипа повече?
Представителен мавър с широка синя дреха стана от стъпалата на кладенеца, когато далалът се изравни с него, а робите, усетили купувач, понеже предпочитаха някаква друга работа пред онази, която ги очакваше на галеасата, приближиха един по един да му целунат ръцете и да му се подмилкват също като кучета.
Спокоен и надменен, той ги опипа, за да провери мишците им, а сетне обърна устните им, за да прегледа зъбите и устата.
— Двеста и двадесет за двамата — каза той и далалът продължи обиколката със стоката си, като съобщи предложената по-висока цена.
Така той завърши кръга и отново застана пред Али.
— Двеста и двадесет е цената сега, о, Али! Кълна се в корана, те струват най-малко триста. Ще кажеш ли триста?
— Двеста и тридесет — бе отговорът. Далалът се върна при мавъра.
— Сега ми предлагат двеста и тридесет, о, Хамет. Ще дадеш ли още двадесет?
— Не и аз, кълна се в аллаха! — каза Хамет и отново седна. — Нека си ги вземе.
— Още десет филипа? — пазареше се далалът.
— Ни аспра повече.
— Тогава те са твои, о, Али, за двеста и тридесет. Благодари на аллаха за изгодната сделка.
Нубийците бяха предадени на подчинените на Али, докато двамата помощници на продавача се приближиха да уредят сметката с корсаря.
— Чакайте, чакайте — рече той, — не е ли името на Сакр-ел-Бар достатъчно поръчителство?
— Ненарушимият закон повелява покупната цена да бъде платена, преди робът да напусне тържището, о, доблестен Али.
— Той ще бъде спазен — бе нетърпеливият отговор, — ще ги платя, преди да излязат оттука. Но искам и други, та ще направим обща сметка, ако нямаш нищо против. Сега ей оня мъж. Имам заповед да го купя за моя капитан. — И той посочи Лайонел, който стоеше до Розамунд като истинско въплъщение на горест и безсилие.
Презрителна изненада блесна в очите на далала. Но той побърза да я прикрие.
— Доведете тоя жълтокос неверник! — заповяда той. Корсарите хванаха Лайонел. Момъкът направи напразен опит да се противопостави, но всички забелязаха, че жената се наведе към него и бързо му каза нещо, след което той спря да се боричка и се остави да бъде извлечен напред, пред очите на целия пазар.