Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Студът в между ги обгърна и Ф’лар бързо се загърна с туниката си, но не преди студа да проникне до мозъка на костите му. Той потрепери, но не само от физическото усещане за студ, когато те отново се появиха над димящото блато. След няколко минути на жаркото слънце, те се отърсиха от усещането за безмилостния студ. Мнемент се насочи на север, а после обърна право на юг.

Не се наложи да чакат дълго. Високо над тях, зловещата сивота която предвещаваше Нишковалеж затъмни небето. Колкото и често да бе виждал подобна картина, Ф’лар не можа да се отърси и сега от страха. Още по-трудно бе да гледа как тази далечна сива маса започва да се разделя в пасажи от сребристи Нишки. Да вижда как Нишките прояждат растителността, как съскат когато проникват в тинята! Дори Мнемент неспокойно се размърда, а крилата му потрепваха докато се бореше с желанието да се втурне и да гори тази древна заплаха. Но ето че и той гледаше как Челния Фронт тръгва на юг през блатото като сив дъжд на унищожението.

Без да чака заповед, Мнемент се приземи съвсем близо до Фронта. А Ф’лар се бореше с вътрешната си погнуса, която бе толкова силна, че той си помисли, че ще повърне. После обърна най-близката туфа, още димяща от проникването на Нишките. Ларвите — сега трескаво активни — се трупаха около корените. Докато държеше туфата вдигната, преялите личинки падаха на земята и неистово се вкопаваха в пръстта. Той остави тази туфа, разрови пръстта около най-близкия храст и видя сивите му усукани корени. Около тях също гъмжеше от ларви, които се скриваха при внезапния контакт с въздух и светлина. Листата на храста още пушеха от продупчването на Нишките.

Не съвсем наясно защо, Ф’лар коленичи, издърпа нова туфа и загреба шепа гърчещи се ларви, които уви в ръкавицата си и после я пъхна под колана си.

След това възседна Мнемент и му даде координатите на Работилницата на Водача на животновъдите в Керуун, чийто широки равнини се сливаха с предпланината, която продължаваше до масивните хълмове на Бендънската планинска верига.

Водачът на животновъдите Сограни — висок, плешив, жилав мъж с толкова малко плът по себе си, че кокалите му сякаш се крепяха от дантелените му тиранти, тесните кожени панталони и масивните ботуши, не показа особено задоволство от неочакваното посещение на Бендънския предводител.

Ф’лар бе посрещнат с подчертана любезност, дори с известно смущение от занаятчиите. Сограни, както изглежда, наблюдаваше раждането на добиче от новата кръстоска между бързоногата равнинна порода и масивния планински тип. Един слуга поведе Ф’лар към големия обор. Като се имаше предвид важността на събитието, Ф’лар реши, че е странно, задето никой не бе изоставил работата си. Той минаваше покрай безупречно чисти каменни кошари, добре поддържани градини, покрай парникови навеси и хамбари за инструменти. Ф’лар си спомни пълният хаос, който цареше при Ковача, но после се сети какви чудеса измисляше той.