Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
В шпионажа има само четири начина да се вербува агент за проникване във висшите среди на някоя страна.
Първият е далеч най-трудният: да използваш един от собствените си сънародници, но подготвен в изключителна степен, да мине за човек от съответната националност и да се внедри направо в сърцето на целта. Той е възможен само ако проникващият е роден и отгледан в страната и повторното му заселване в нея се обясни с някаква правдоподобна история. Дори и да успее, той ще трябва да чака години, преди да се издигне до пост, който ще му даде достъп до секретна информация. И тези години са най-малко десет.
И все пак някога Израел беше изкусен майстор на тази техника. Това беше така, защото през първите години на израелската държава в нея се изсипваха евреи от всички краища на света. Имаше евреи, които можеха да минат за мароканци, алжирци, либийци, египтяни, сирийци, иракчани и йеменци. Да не говорим за онези, които идваха от Русия, Полша, Западна Европа, Северна и Южна Америка.
Най-голям успех сред тях пожъна Ели Коен, роден и израсъл в Сирия. Той бе внедрен обратно в Дамаск като сириец, който се е върнал след дълго отсъствие. Със своето сирийско име Коен стана довереник на високопоставени политици, държавни чиновници и генерали, които говореха свободно пред него по време на пищните му приеми. Всичко, което казваха, включително и пълният боен план на Сирия, стигна до Тел Авив съвсем навреме за Шестдневната война. Коен беше разкрит, изтезаван и публично обесен на Революционния площад в Дамаск. Такова проникване е изключително опасно и се случва много рядко.
Но годините минаваха. Първоначалните преселници в Израел бяха остарели, децата им не учеха арабски и случаят с Ели Коен не можеше да се повтори. Ето защо към 1990-а Мосад разполагаше с далеч по-малко блестящи арабисти, отколкото се предполагаше.
Но имаше и втора причина. Проникването в арабските тайни става много по-лесно в Европа или Америка. Ако една арабска държава купува американски изтребител, подробностите могат много по-лесно и по-безболезнено да се откраднат в Америка. Ако някой високопоставен арабин е податлив на ухажване, това можеше да стане, докато посещава европейските бардаци. Ето защо към 1990-а повечето операции на Мосад се извършваха в Европа и Америка, където рискът бе по-малък, а не в арабските страни.
Но царят на внедряването беше Маркус Волф, който в продължение на години ръководеше мрежата на източногерманското разузнаване. Той имаше голямото преимущество на всеки източногерманец: че може да мине за западногерманец.
С течение на времето „Миша“ Волф инфилтрира десетки свои агенти в Западна Германия, като един от тях стана частен секретар на самия канцлер Вили Бранд. Специалността на Волф беше да изпраща подредени, старомодни, неженени секретарки, които ставаха незаменими помощници на своите работодатели министри и поради това можеха да копират всеки попаднал на бюрото им документ, който след това предаваха в Източен Берлин.
Вторият метод на проникване е да се използва човек, който уж идва от трета държава. Страната, обект на проникване, познава инфилтратора като чужденец, но е убедена, че той е дружески настроен и симпатизира на каузата й.
И тук отново Мосад има едно блестящо попадение, което се нарича Зеев Гур Ариех. Роден като Волфганг Лоц в Манхайм, Германия, през 1921-ва, Волфганг — висок метър и осемдесет, рус, със сини очи, необрязан — бил евреин. Пристигнал в Израел като момче, бил отгледан там, взел еврейско име, сражавал се в нелегалната Хагана и стигнал до чин майор в израелската армия. Сетне Мосад го взел в ръцете си.
Изпратили го обратно в Германия за две години, за да усъвършенства родния си немски и да „забогатее“ с пари на Мосад. После, със съпругата си германка, емигрирал в Кайро и основал там школа по езда.
Школата имала голям успех. Египетските щабни офицери обичали да се разтоварват яздейки, докато за тях се грижи добрият германец Волфганг — антисемит с десни убеждения, на когото можели да се доверят. И те го правели. Всяка тяхна дума се изпращала в Тел Авив. В края на краищата Лоц бил заловен, но имал късмет да не го обесят, и след Шестдневната война го разменили с египетски пленници.
Най-обикновеният начин да се намери агент в страната-обект на проникване е третият — просто да се вербува човек, който вече е на място. Самият процес на вербуване може да се окаже дълъг и скучен или изненадващо бърз. Именно с такава цел „търсачите на таланти“ бродят из дипломатическата общност. Надяват се да открият някой старши функционер на „другата страна“, който да изглежда разочарован, обиден, недоволен, огорчен или въобще по някаква причина податлив на вербуване.