Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Плячката била пресметната и се оказала: дребен добитък — 675 000, едър добитък — 72 000, магарета — 61,000, и жени, които „не са познали мъжко легло“ — 32 000 (ст. 32–35). Част от тази плячка била оставена за бога, в това число и 32 мадиамски девойки (ст. 40).
В останалите глави на книгата „Числа“ няма нищо интересно: това са правила за наследяване, разписание за жертвоприношенията на празниците и предписания относно бъдещото разделяне „на обетованата земя“. Всичко това „Книгата на Иисус Навин“ повтаря с още по-скучни подробности.
Глава двадесета
Пета Моисеева книга — „Второзаконие“
„Второзаконието“ — петата и последна книга на „Петокнижието“ — представлява още по-малък интерес от книгите „Левит“ и „Числа“. Във формата на речи, произнесени уж от Моисей, тук се повтарят разни закони, изложени вече по-рано61. В първата реч, която заема четири глави, се резюмира всичко, което е станало от излизането от Египет, и се напомня на евреите с какъв „поток от благодеяния“ ги е обсипал бог. Във втората реч, заемаща двадесет и една глава, се повтаря отново онова, което за еврейския народ представлява сборник от негови граждански и религиозни закони. После следват цял ред условия, свързани с изпълнението на законите: евреите ще бъдат благословени и работите им ще бъдат успешни, ако изпълняват заповедите на бога; напротив, всички проклятия ще се посипят на главите им и всички най-разнообразни и многобройни наказания ще се стоварят върху тях, ако те нарушат която и да е негова заповед.
Понеже „свещеният“ автор се погрижил да предупреди, че сам бог е говорил с устата на Моисей, следва да се приведат някои образци от това божествено красноречие.
„Дрехата ти не овехтя на тебе, и ногата ти не отече, ето вече четирийсет години“ (Второзаконие, гл. 8, ст. 4). Ето ти, разбира се, „чудо“, което не е по-малко чудно, отколкото всичките други религиозни „чудеса“, и не е лишено от забавност.
Съгласно споменатите от нас две преброявания сред емигрантите имало кръгло 600 000 само воини и в момента на тръгването от Египет, и в момента на пристигането в страната на моавитяните. Дошли в Моав не онези, които излезли от Египет, а техните потомци. Старите поколения измрели „по словото господне“. От броя на въоръжените може да се съди, че Египет са напуснали три милиона души, включително старците, жените, девойките и момчетата.
Ако тези три милиона души са намерили смъртта си в пустинята през изминалите четиридесет години, значи и три милиона смени облекло, бельо и обувки са преминали от едните към другите. Но според последното преброяване воините били 601,730, без 23 000 левити.
Ако предположим, че всеки воин и всеки левит са имали само по една жена, че са имали само по три деца, че само половината от съпрузите са имали бащи и майки, може да се пресметне, че дошлите в Моав са били всичко около четири и половина милиона души. Трябвало е всички да се облекат и обуят. Това прави чудото още по-величествено и загадъчно, защото то означава, че се е наложило старият бог да намери за своя народ някъде в пустинята около един и половина милиона чифта готови обувки, без да се смята същото количество мъжко и дамско облекло.
Впрочем, в „Диалог е Трифон иудея“, като отговаря на тези съображения на скептиците, „свети“ Юстин твърди, че не само дрехите на евреите не се износили през четиридесетгодишните им скитания под зноя и дъждовете в пустинята, но че дрехите на децата им растели на тях и се увеличавали по чудесен начин, така както с възрастта се развивали телата им. А „свети“ Иероним в XXXVIII послание казва дори следното: „Напразно бръснарите са изучавали занаята си; те не го ползвали в продължение на четиридесетте години, прекарани в пустинята, защото на евреите не растели нито косите, нито ноктите“. Може би поне това ще ви убеди най-после и ще ви накара да повярвате в „божиите чудеса“!
Ще отбележим сега един божи завет, който не ще учуди никого: „Гледай никога да не изоставяш левитина през дните (които ще живееш) в земята си“ (Второзаконие, гл. 12, ст. 19). Ако си спомним, че левитите са духовни лица, всичко става съвсем ясно!
„Кога излезеш на бой против враговете си и господ, бог твой, ги предаде в ръцете ти и ти ги плениш, па видиш между пленените хубавица жена и я обикнеш, и поискаш да си я вземеш за жена, заведи я у дома си и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си, да съблече рабинските си дрехи, да живее у дома ти и да оплаква баща си и майка си цял месец; след това можеш да влезеш при нея, да й станеш мъж и тя да ти бъде жена.
61
По-вярно е, както е установила библейската критика, книгата „Битие“ да повтаря онова, което е било по-рано записано в книгата „Второзаконие“, защото последната е написана значително по-рано от книгата „Битие“.