Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Да я построим отново ние двамата? — засмя се той.
— Ние двамата — ето така.
Един камък с размерите на тухла, който бе паднал от перваза на продълговатия прозорец, се вдигна във въздуха и застана на мястото си. Илюзия или реалност? Крейк се изправи на крака и залитна към прозореца. Ръката му напипа камъка, извади го от дупката, измери тежестта му и го върна на мястото му. Не беше илюзия.
— Ако потрябва, можем да правим и илюзии — прозвуча за първи път весела нотка в гласа й. — Погледни каква крепост имаш, владетелю на реката!
Той закуцука към вратата. Навън бе топло и слънчево, но всичко бе в развалини. Изведнъж гледката се промени. Туфите изсъхнала трева изчезнаха и всички камъни се оказаха по местата си. В една от възстановените арки край реката се появи часови, който оглеждаше околността със строго лице. Друг извеждаше оседлани и готови за езда понита, докато останалите стражи се занимаваха с обичайните си задължения.
Крейк се усмихна. Сега часовият под арката бе облечен в стегнатата униформа на въоръжен полицай, а в ръката си държеше газова пушка. Понитата се изпариха и на тяхно място върху камъните се появи спидер. Той чу смеха й.
— Твоите пазачи, твоята машина за пътуване. Много са грозни и страшни. Виж това!
Охрана, машина — всичко изчезна. Крейк затаи дъх при гледката на ефирните същества с криле, които танцуваха във въздуха и от тях се излъчваше такова радостно опиянение от живота, каквото той дори не подозираше, че съществува. Млади елени и някакви невероятно красиви дребни човечета щъкаха нагоре-надолу и всичко бе толкова прекрасно, че той извърна глава.
— Илюзия. — Гласът й прозвуча грубо и подигравателно.
Крейк не можеше да повярва, че нейната грубост и подигравателност бяха сътворили подобна картина.
— Всичко е само илюзия. Стражата ще ни свърши по-добра работа. Колкото до плановете ми, можеш ли да предложиш нещо по-свястно от това, да останем тук и да се задоволим с подаянията на съдбата — за известно време?
— А тези крилати танцьори откъде са?
— Илюзии! — отвърна рязко тя. — Но такива игрички са изтощителни. Ще си създадем охрана само при крайна необходимост. И гледай да не ти се отворят пак раните, защото лекуването не е никаква илюзия и изразходва още повече енергия.
Раните му бяха започнали да зарастват, но белезите щяха да си останат за цял живот. Той закуцука обратно и се отпусна в леглото си, искрено съжалявайки, че Такия толкова бързо бе прогонила малките елфи.
Щом Крейк си легна, тя обясни набързо, че има работа, и излезе. Но есперианецът нямаше желание да лежи повече на затворено. Изчака тя да се отдалечи и с помощта на тоягата се изкачи по брега на реката. Оттук кулата на другия бряг напълно приличаше на отсамната. Не знаеше дали и тя не е населена с духове. Огледа околността и се убеди, че предложението й е основателно. Няколко стражи привидения биха осуетили всяка евентуална атака.
Домакинските старания на Такия бяха придали съвсем друг вид на скалата на даровете. Гниещите хранителни отпадъци бяха почистени и тежката миризма не дразнеше обонянието при всяка промяна на вятъра. Така или иначе, тя си оставаше един изключително несигурен източник на продоволствие. Нагоре по течението сигурно нямаше много стопанства, а и надали някой често слизаше да черпи вода от реката.
Сякаш за да го опровергае, есперианската му интуиция го предупреди, че от горния завой на реката се приближават някакви хора. Не бяха селяни, тръгнали за пазара в Сампур. Усети и страха, болката и гнева, които бушуваха в тях. Трима души, единият беше ранен. Не бяха нито есперианци, нито слуги на Черните качулки. Макар да бяха въоръжени.
Мъчителното пътуване през планината, при което бяха загубили свои другари, откриването на реката, кражбата на лодката, която сега управляваха така умело — това беше всичко, което успя да научи. Отдолу се криеше още нещо… И щом го усети, Крейк веднага взе решение в тяхна полза — дълбока ненавист към Черните качулки! Доведени до пълно отчаяние бегълци, които обаче нямаха намерение да се предадат лесно.
Установи слаб контакт. Не биваше да разберат, че приближават еспериански капан! Вдъхна плаха надежда, несигурно предположение, че пред тях мястото е защитено и удобно за лагеруване. Това бе всичко, което можеше да направи, за да ги накара да приближат.
„Не!“ — намеси се категорична заповед и се помъчи да прекъсне деликатния му контакт с тях и опитите му да ги прикотка. Крейк остана непреклонен: „Да, да и да!“
И моментално застана нащрек. Такия, господарката на илюзиите, както се беше оказало, сигурно щеше да предприеме нещо. За негова изненада тя не го стори. Лодката се показа иззад завоя, носена по-скоро от течението, отколкото движена от усилията на екипажа. Единият човек лежеше на дъното й, а гребецът на носа се бе превил на две. Единствено кормчията направляваше лодката. И Крейк усили докрай своята невидима и нечута покана, за да подкрепи старанията му.