Смъртта на императора

— Хмм — продума замислено Стернау. — Изпълнението на тоя план е възможно. Но имаме ли барута? — И обръщайки се към Манфредо, подпита: — Кой приготви праха, с чиято помощ ни направихте неспособни за отбрана?

— Чичо.

— Знаеш ли състава му?

— Не.

— Влагата поврежда ли го?

— Не. Влажен гори също така добре, както сух. Държим го в едно избено помещение и той е абсорбирал много влага, но нито веднъж не е отказал.

— Значи гори лесно като възпламенителен барут?

— Още по-лесно.

— Имате ли запас?

— В едно малко буренце.

— Покажи ни го!

Тръгнаха обратно. Докато крачеха по един от ходниците, Стернау рече на Курт:

— Тази галерия е май с подходяща дължина.

— Ще побере двеста души. Когато стигна вратата отпред, ще трябва да изчакам с някой знак да ми дадеш да разбера, че си влязъл и си готов.

— Просто ще се престоря, че трябва да ти кажа нещо и ще извикам високо името ти, по-точно това на Манфредо, тъй като нали ще си се представил за племенника на стария.

— А с конете им какво ще стане? Защото при всички случаи ще дойдат ездачи.

— Те ще оставят животните под надзора на неколцина свои другари, а за тези хора сигурно ще сме достатъчно.

— Правилно! Значи уговорено! А сега да пробваме барута!

Манфредо ги отведе до малък, нисък зимник, в който имаше едно буренце с около петнадесет литра вместимост. То бе наполовина пълно с дребнозърнест, безмирисен прах с тъмнокафяв цвят.

— Да опитаме! — рече Стернау, взе щипка от него и се върна на известно разстояние, където го пусна на едно влажно мястц на земята. Изчисти свещта и остави малко нагар да падне там. В миг лумна жълто-син пламък и тутакси се разпространи миризма, която ги принуди незабавно да побягнат.

— Ужасен е тоя барут и проектът ни ще успее — заяви Курт. — Тук долу вече свършихме. Да се връщаме при приятелите!

Манфредо бе отведен обратно в килията и заключен. Четиримата мъже тръгнаха нагоре. Стернау се обърна горе към Лешоядовия клюн:

— Както чух, идвате от столицата? Къде е Главната квартира на Хуарес?

— В Сакатекас. Всички селища северно от този град са заети от неговите войски.

— Кое е най-близкото селище, в което има войници на президента?

— Гранидера. Един добър ездач би стигнал дотам за четири часа.

— Ще съумеете ли да намерите пътя през нощта?

— Heigh-day! Лешоядовия клюн и да не може да намери някакъв си път! Та то ще е толкова лошо, както да не мога да намеря дъвката в устата си.

— Имате ли желание да се наемете с ездата?

— Да. А-а, сигурно заради двестата безделници, които ще бъдат опушени там долу?

— Така е. Ще кажете на коменданта на селището каквото знаете и ще го помолите да отдели достатъчен брой войници, на които да можем да предадем пленниците.

— Хубаво! Утре преди обяд ще сме тук.

— Но дали ще ви повярват?