Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Метамфетамините представляваха чудесен, ненабиващ се на очи и контролируем източник на доход – голяма печалба, минимален риск. Търговията с оръжие също бе донякъде обоснована, ако можеше да открие и избегне рисковите звена. Като се вземеше под внимание рискът обаче, не бе икономически оправдано да доставиш две огнестрелни оръжия, на стойност няколко хилядарки, на неколцина луди сополанковци, които възнамеряват да ограбят магазина в съседната къща. Единични опити за индустриален шпионаж или контрабанда на електронни части на изток, макар и пазарът да се бе свил драматично през последните години, донякъде си струваха труда.
За сметка на това обаче търговията с курви от Прибалтика бе напълно безсмислена от икономическа гледна точка. Курвите носеха само жълти стотинки и усложнения и във всеки момент можеха да дадат повод на лицемерни писания в медиите и за дебати в странната политическа институция, наречена шведски парламент, чиито правила оставаха, меко казано, неясни за русия великан. Предимството на бизнеса с курви бе почти пълната липса на риск от юридическа гледна точка. Всички обичат курви – прокурорите, съдиите, тъпите ченгета и дори някои депутати. Никой не би се разровил надълбоко, за да противодейства на дейността.
Даже и някоя курва да се споминеше, това не водеше задължително до конкретни политически действия. Ако полицията успееше да залови някой очевиден заподозрян в рамките на няколко часа, докато все още по дрехите му има капки кръв, то случаят съвсем естествено приключваше с осъдителна присъда за няколко години затвор или престой в неизвестно заведение. Ала ако полицията не откриеше заподозрян в рамките на четирийсет и осем часа, то русият великан от собствен опит знаеше, че се появяваха по-важни проблеми за разследване.
Въпреки това обаче русият великан не харесваше търговията с курви. Не харесваше и самите курви с нагримосаните им лица и кресливия пиянски смях. Те бяха мръсни. Те, в качеството си на човешки капитал, не струваха повече от печалбата, която носеха. И тъй като бяха именно човешки капитал, то винаги съществуваше рискът някоя от тях да се побърка и да реши, че може да се откаже, или пък да започне да носи информация на полицията, журналистите или някой друг външен човек. Което от своя страна означаваше, че той ще трябва да се намеси и да я накаже. А пък ако разкритията се окажеха прекалено големи, то веригата от прокурори и полицаи трябваше да се задейства – в противен случай в проклетия парламент щеше да настъпи дяволска суматоха. Търговията с курви създаваше единствено проблеми.
Братята Ато и Хари Ранта бяха живото доказателство за това. Два безполезни паразита, които знаеха твърде много за дейността. Най-много от всичко му се искаше да ги увие с верига и да ги хвърли във водата край пристанището. Вместо това обаче ги откара до ферибота за Естония и търпеливо ги изчака да се качат на него. Наложи се да излязат в принудителен отпуск, тъй като някакъв проклет журналист бе започнал да души около тях, така че решиха да се покрият, докато бурята отмине.
Великанът отново въздъхна.
Най-малко от всичко обаче харесваше странични ангажименти като поръчката, свързана с Лисбет Саландер. Тя не представляваше абсолютно никакъв интерес за него. Нито път щеше да му донесе значителна печалба.
Не харесваше и адвокат Нилс Бюрман и не можеше да разбере защо бе приел да му свърши работа. Ала нещата вече бяха завъртени. Бе дал нареждания и възложил изпълнението на задачата на МК „Свавелшьо“.
И все пак положението не му допадаше. Имаше лошо предчувствие.
Вдигна поглед и го плъзна над тъмното поле. После изхвърли угарката си в канавката. Изведнъж съзря някакво движение с крайчеца на окото си и застина. Вгледа се натам. Единствената светлина идваше от бледия полумесец, ала въпреки това успя да различи контурите на тъмна фигура, която пълзеше към него на около трийсетина метра от пътя. Съществото се движеше бавно, на кратки почивки.
Русият великан изведнъж усети как по челото му избива пот.
Мразеше съществото в полето.
В продължение на повече от минута стоя вцепенен и гледа втренчено, като омагьосан, как съществото напредва бавно, но целеустремено. Когато се приближи толкова близко, че можеше да види как очите му проблясват в мрака, великанът бързо се обърна и изтича обратно към колата. Отвори рязко вратата и затърси стартера. Паниката му растеше, накрая успя да запали мотора и включи дългите фарове. Съществото вече бе излязло на пътя и русият великан най-после го видя ясно в светлината на фаровете. Приличаше на огромен скат, който упорито се придвижваше напред. Имаше и жило като на скорпион.