Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Така им каза. Но не успя да заблуди никого, най-малко себе си. Да е близо до Меган и Нейт и да не издаде поне малко собствените си чувства беше… беше невъзможно. Те грееха от щастие, а той… какво? Ходещо напомняне, че „нещата се разпадат, а центърът не издържа на напрежението“.
Може би е време да продължи нататък, мислеше си Бърк. Стария вече се съвземаше, бизнесът също, така че защо и Бърк да не даде нов тласък на собствения си живот? Ако не веднага, то скоро.
След всичките трескави години като топче във въртяща се рулетка беше намерил покой в Дъблин с Кейт. И доскоро си мислеше, че ще прекара там остатъка от живота си. Но без Кейт Ирландия му беше чужда, не беше вече дом, още по-малко бъдеще.
И все пак още живееше в същия апартамент, нейния апартамент, с мебелите и голямото легло, което бяха избрали заедно. Дрехите й още висяха в гардеробите. Книгите й го гледаха от рафтовете на библиотеката. Нейните тенджери и тигани висяха на куките си в кухнята.
А да не забравяме и Стария, който не спираше да говори за нея.
Не че Америка му липсваше, но на някакво подсъзнателно ниво бе започнал да възприема пътуването си до Щатите като пробно завръщане. Може би там, на родна почва, без изобилие от вещи, които да му напомнят всекидневно за Кейт, би могъл да започне на чисто.
Но експериментът беше приключил. По-малко от два часа след като стъпи на американска земя, Бърк си даде сметка, че няма работа там. Беше едва на трийсет години, а се чувстваше като Летящия холандец. Като призрачен кораб. Полегатите склонове на Синята планина, черни на фона на вечерното небе, не му нашепваха нищо.
Хората все му казваха, че времето ще облекчи болката. Но това беше просто друг начин да се каже, че самата Кейт ще започне да изчезва. Може и да бяха прави, но не това искаше Бърк, не това. В известен смисъл от нея му беше останала единствено болката.
Във Вашингтон не беше по-добре. Видял се бе с неколцина стари приятели, но те не познаваха Кейт и по тази причина му се сториха чужди. За Бърк всичко беше свързано с Кейт, а онова, което не беше, нямаше връзка и със самия него.
Постоянно си мислеше как се бяха намерили. Той буквално беше паднал от небето — потрошен, обгорял и почти мъртъв, докаран на прага й от човек на име полковник Убийство. И това ако не е съдба, какво е?
Размърда се в тясното пространство на седалката, вперил поглед във видеомонитора отгоре, който показваше анимирано изображение на самолет, прекосяващ бавно Атлантическия океан на път към картата на Европа. Беше изтощен от изпитанието на последните дни, от усилията да се преструва, че е добре.
Радваше се искрено за Томи. Отчасти заслугата беше негова, отчасти той беше причината Стария да не угасне заради сломеното си сърце. Радваше се, че вече ходи в кръчмата с приятелчетата си. Бизнесът вървеше добре и имаха толкова работа в кантората, че дори бяха наели секретарка. Ирландия беше в период на невиждан икономически подем и сега, когато Том се беше върнал на работа, бизнесът щеше да стъпи отново на краката си.
Бърк беше крепил що-годе нещата, докато Стария се съвземе. Но ключов момент за промяната у Томи беше визита на самата Кейт.
— Тя дойде при мен — беше му казал развълнувано той. — През нощта. Застана до таблата на леглото ми. Нашата Кейти, тя беше. „Тате, рече, стига сте тъжили вече, омръзна ми! Чуваш ли? Заради двама ви с Майкъл не мога да намеря покой. Трябва да спрете.“ После ме целуна по челото и ме накара да обещая, че ще събера смелост и ще продължа нататък. Обеща, че винаги ще бъде с нас, нищо, че вече я няма. Не е ли напълно в нейния стил? — попита Томи. — Да се грижи за нас дори сега?
Бърк би дал всичко да зърне Кейт още веднъж. Дори да беше илюзия, халюцинация или сън, това пак би запалило дъга в сърцето му. След онзи сън Стария изглеждаше така дълбоко облекчен и в мир със себе си, че Бърк усети пристъп на завист.
— При мен не е идвала — каза той, сякаш призракът на Кейт го беше предал.
Стария го погледна с топла усмивка и го докосна по ръката.
— Може би с времето, Майкъл…
Самолетът започна да се снижава и Бърк се отърси от мислите си с горчивия вкус на разочарование. Беше една от онези ясни утрини, които толкова рядко навестяват Ирландия, наситенозелените полета се ширеха чак до бреговете на Ирландско море, водата искреше игрива с белите си шапчици от пяна под съвършеното небе.