Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Не познавам този непрокопсаник и не желая да го чуя! — прекъсна го майка ми с възможно най-презрителен тон.
— Непрокопсаник ли, госпожо!? — възмути се баща ми. — Господин Дюроа е свещенослужител на нашата религия, един от най-начетените и рядко добродетелни люде и вий му дължите уважение!
— Господин съпруже мой — прекъсна го Изабел, — уважение аз дължа единствено на свещенослужителите и прелатите на светата римокатолическа църква, в чието лоно съм възпитана така, както и прадедите ми, както и кралят на Франция, Шарл IX, нашият господар и повелител, и ще й остана вярна до сетния си дъх! А що се отнася до вашите чумави еретици, то не желая да имам нищо общо с тях!
В словата й прозвуча такава страстна убеденост, че в стаята за дълго се възцари мълчание. Совтер, Дюроа и братята Комон сякаш в камък се бяха обърнали. А колкото до баща ми, той стана и направи няколко крачки със свити пестници, извън себе си от гняв и почти изгубил дар слово.
— Внимавайте, Изабел! — промълви най-сетне глухо той. — Всички тук сме, както се изразихте, „чумави еретици“ и щом не желаете да имате нищо общо с нас, то значи се отричате от цялото си семейство и род.
Изабел разбра, че е отишла твърде далеч и предпочете да премълча, но остана все тъй надменно непреклонна, изпъчила гърди и с гордо вдигната глава. Мълчанието й обаче позволи на баща ми да се поуспокои, да седне отново на мястото си и пак да вземе думата. Стори го с глас, отпаднал от гнева и усилията, които полагаше, за да го овладее:
— Седнете, моля ви, в това кресло, госпожо, и благоволете да изслушате всичко, което пастор Дюроа ще ви каже относно нашата религия.
— Не, господине, ще остана права! — отвърна Изабел този път много по-хрисимо, но не по-малко решително. — И не желая дори да чуя опасните новости, които сам вие и вашите единомишленици се опитвате да въведете във вярата на дедите ни!
— Но, братовчедке — кипна Совтер възмутен, — точно в туй се заключава и гибелното ви заблуждение, произхождащо единствено от драговолното ви невежество! Не нововъведенията са наша цел, а дори напротив, защото се стремим да преоткрием кристалночистия първоизвор на християнството, който римокатолическата църква превърна в тинесто блато, смесвайки ведно обичаи, идолопоклонство, пошлост всякаква и, както вий рекохте, новости! Ние се гордеем с това, че се придържаме най-строго към истинното слово божие такова, каквото ни го разкриват Вехтия и Новия завет, защото това е бистрият извор, от който всеки, дето го бива що-годе да срича, може да пие до насита!
— И на мъждивия светлик на наивното си разсъдъче да скърпи свое собствено верую! — подхвърли Изабел подигравателно. — Не, братовчеда, светата църква напълно основателно смята за нечестиво изобретение както новото тълкование на простонароден език, което вашите хугеноти направиха на Вехтия и Новия завет, а също и това, че го разпространиха, както сторихте вие, сред благородниците, буржоата и простолюдието с риск да извратят и изцяло омърсят християнската религия!
— И таз добра! — възкликна баща ми. — Оказва се, че ний омърсяваме християнската религия и то тогава, когато се стремим да възвърнем първичната чистота на нейния извор, утолявайки жаждата човешка с божието слово! Със същото слово, което прелатите ви и вашият папа заглушиха със сметкаджийство, суеверия и чудатости!
— Господине — прекъсна го Изабел, — не говорете така за Пресветия отец или ще напусна стаята!
— Госпожо — намеси се тогава с благ, но властен глас пастор Дюроа, — ако наистина желаехте да проявите християнско смирение, то вий бихте дирили словото божие не в устата хорски, а в неговата и в Светото му писание. И тогава нямаше да наричате папата „Пресвети отец“.
— И защо, ще ви замоля? — полюбопитства надменно майка ми, макар и силно поразена, колкото и да не й се щеше да го показва, от достолепната външност на пастора.
— Защото в глава XXIII на Евангелие от Матея, Христос е казал: „И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата88“.
Но ако някой хранеше надежда, че подобен довод би могъл да срази или поне да разколебае майка ми, то значи зле я познаваше.
88
От Матея свето Евангелие. XXIII, 9. — Б.пр.