Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Уверен съм, че едва ли някой от присъстващите е дръзнал дори да помисли, щото кърмещата рожбата си Барберин би могла да послужи като модел за статуя на Богородица и детето Иисус, при все че на мен лично точно това ми мина през ум, колкото и ugonau да се пишех вече. И думица не казах, разбира се, тъй като не ми се щеше да наскърбявам баща ми, който, изчаквайки Барберин да свърши с кърменето, за да зададе на слугите си последния и най-важен въпрос, полусериозно — полушеговито я подкачи:
— Да знаеш само, скъпа ми Барберин, как ми се ще да ти сваля ахатената огърлица, за да ти докажа, че тя няма никакво отношение към млечността ти!
— Ах, гос’ин барон! — изохка Барберин, усетила при тази заплаха как млякото й едва ли не се дръпва обратно към извора си. Не, не ще го сторите! Та нали ще ми се пресече млякото и мъничкият ми Анет ще си отиде за едното нищо!
— Няма да го сторя, миличка, няма! — разсмя се баща ми. — Задръж си ахатите, пък и те изглеждат толкова красиви върху бялата ти кожа! (Тук Совтер смръщи вежди.) А и кой знае дали, след като ги свалиш въображението ти няма да се окаже напълно достатъчно, за да ти се пресече млякото. Но и всекиму е известно, че на добра дойка се крива дума не казва!
Още не се беше доизрекъл, когато малкият Анет внезапно пусна плячката си и преситен, тозчас заспа. Барберин го подаде отново на Малката Еликс и загърна във фустата си своята разкошна гърда, което, поне според мен, придаде на голямата зала още по-мрачен вид.
— И тъй, добри ми люде — подхвана баща ми, възвърнал предишната си сериозност, — да си дойдем на думата! Кои от вас скланят да приемат Реформацията? Казвай ти, Мишел Сиорак!
— Скланям! — отзоваха се в един глас Мишел и Беноа Сиорак.
— Ти, Кабюс?
— Скланям!
— Кулондр?
— Скланям!
— Марсал?
— Скланям!
— Йона?
— Скланям!
— Фожане?
— Скланям!
Подир, тях баща ми емна и жените, чието „Скланям“ обаче прозвуча далеч не толкова чистосърдечно и уверено, поне що се отнася до Барберин, Като и Малигувица, тъй като за Малката Еликс, по това време на тринайсет години и половина, и за Гавашет, едва шестгодишна, всичко опираше до някаква чудесна игра, която се канехме да изиграем на Машата.
Едва когато отговори и Гавашет, баща ми се сети, че не беше задал въпроса си на Катрин, а като негова дъщеря тя се нареждаше дори пред братята Сиорак. Отчела пропуска му и въобразила си, че е завинаги вече лишена от обичта на баща си, Катрин седеше, навела глава с унило виснали руси плитчици, цялата пребледняла и с плувнали в сълзи сини очи.
— Е, Катрин, дъще моя — усмихна се благо баща ми, — аз комай ви позабравих! Но вече чухте въпроса ми: искате ли и вий да изповядвате протестантската вяра като баща си?
— Искам — промълви Катрин с треперещ гласец и избухна в ридания.
Баща ми, за когото не беше тайна, че причината за сълзите й бе свързана с майка ми, помрачня и като се изправи, рязко се разпореди:
— Барберин, време е да приспиш децата! И без туй доста окъсняха.
Дойката тъкмо се надигаше, за да подбере подопечните си, когато Кулондр зина досущ като риба, а това означаваше, че се кани да проговори — дейност толкова необичайна за него, че изискваше известна подготовка, тъй като първоначално от отворената му уста не излезе нито звук. Това обаче никого не заблуди — Кулондр наистина възнамеряваше да изрази мисълта си гласно. Подобно събитие беше такава рядкост, че всички изумено се вторачихме в него, а Барберин застина на място въпреки получената заповед.