И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Ройс нищо не каза. Но Данс четеше по съсредоточения му поглед, че анализира положението и го пригажда към собствените си цели.
Които най-сетне сподели:
— Катрин, в Сакраменто са обезпокоени от случая. Всички нервничат. Замесени са тийнейджъри, компютри, сайтове. И оръжие. Паралелът с Вирджинския и Колумбийския университет се налага от само себе си… Очевидно колорадските момчета са му кумири.
— Слухове. Не знаем дали е вярно. Написал го е някой в блога, който може и да не го познава.
Веждите му подскочиха, устните му потръпнаха — Данс разбра, че току-що е паднала в ръцете му. С хора като Хамилтън Ройс никога не е ясно дали всички карти са на масата, или играеш покер.
— Този блог… Разговарях с прокурора. Притесняваме се, че докато хората продължават да коментират, седим върху буре с барут. Прав ли съм? Нещо като лавина е. Е, прекалих с метафорите, но схващаш идеята… Дали няма да е по-добре да затворим блога?
— Всъщност вече помолих Чилтън да го спре.
— Нима? — учуди се Овърби.
— И какво каза той?
— Отказа, позовавайки се на свобода на словото.
— Та това е нищо и никакъв блог — изсумтя Ройс. — Не е „Кроникъл“ или „Уол Стрийт Джърнъл“.
— Той не смята така. Разговаряха ли с него от кабинета на прокурора?
— Не. Ако молбата дойде от Сакраменто, може да нарочи нас. И информацията ще изтече към вестниците и телевизията. Репресии. Цензура. И критиките ще компрометират губернатора, конгресмени… Не, няма как.
— Е, Чилтън отказа — повтори Данс.
— Просто се питах — бавно подхвана Ройс с вперени в Катрин очи — дали не разполагаме с нещо, което да ни помогне да го убедим?
— Тоягата или моркова? — бързо попита тя.
Той се засмя. Острият й ум явно го впечатляваше.
— От чутото излиза, че е неподкупен, тоест — морковът отпада.
Данс беше опитала и знаеше, че е прав. Но Чилтън не изглеждаше и податлив на заплахи. Всъщност беше по-скоро от хората, които им се наслаждават. И ги описват в блога си.
Освен това, макар да не харесваше Чилтън и да го смяташе за арогантен и самонадеян — не й харесваше идеята да използва наученото по време на разследването за сплашване. Във всеки случай можеше честно да отговори:
— Не съм открила нищо. Самият Джеймс Чилтън е несъществена част от случая. Той дори не е споменавал момчето. И е изтрил името му. Рубриката „Крайпътни кръстове“ критикува полицията и транспортния отдел. Читателите са се нахвърлили върху Травис.
— Значи не разполагаме с нищо нередно, което да използваме.
Използваме. Ама че странно подбираше думите този човек!
— Не.
— Лошо.
Ройс изглеждаше разочарован. И Овърби го забеляза и нареди:
— Продължавай да търсиш, Катрин.
— Е… — отсече тя. — Работим денонощно да намерим момчето, Чарлс.
— Разбира се. Естествено. Но между другото… — Овърби не довърши.
— Какво? — рязко попита Данс. Гневът от случая с Робърт Харпър изплува на повърхността.
„Внимавай“ — мислено се предупреди.
Овърби изкриви устни в някакво подобие на усмивка.
— Между другото… за всички ще бъде добре, ако Чилтън спре блога. И за нас, и за Сакраменто. Да не говорим за потенциалните жертви, които са коментирали там.
— Точно така — съгласи се Ройс. — Безпокоим се за жертвите.
Сигурно. Но прокуратурата се притесняваше и от обществения натиск, че не прави всичко, за да спре убиеца.
За да приключи разговора и да се върне към работата, Катрин се съгласи:
— Ще те уведомя, ако открия нещо, което бихме могли да използваме, Чарлс.
Ройс примижа. Овърби изобщо не долови иронията и се усмихна.
— Добре.
Телефонът й изжужа. Имаше съобщение. Прочете го, ахна тихо и погледна към Овърби.
— Какво има? — попита Ройс.
— Току-що са нападнали Чилтън. Трябва да вървя.
21.
Данс влезе забързано в спешното отделение на болница „Монтерей Бей“.
Ти Джей стоеше смутен в центъра на фоайето.
— Здрасти, шефе! — с облекчение въздъхна.
— Как е той?
— Ще се оправи.
— Заловихте ли Травис?
— Не го е нападнало момчето.
Двойната врата към спешното отделение се отвори и Джеймс Чилтън се появи с лепенка на лицето.
— Той ме нападна! — посочи Чилтън седналия до прозореца набит мъж със зачервено лице.