Лявата ръка на Бога

22.

Три седмици по-късно ИдрисПюк и все още жълтеникавобледият Кейл се отправиха към голямата мемфиска крепост.

Кейл тайно бе очаквал някакво официално посрещане и дори го желаеше, макар да не признаваше това дори пред себе си. В края на краищата съвсем сам бе убил осем души, за да спаси Арбел Лебедовата шия от чудовищна смърт. Не че изискваше кой знае каква отплата за понесените опасности — стигаше му един парад с няколко хиляди зрители, които да хвърлят цветя и да крещят името му, а после върху покрит с коприна подиум да бъде посрещнат със сълзи от Арбел и нейния благодарен баща, загубил дар-слово от вълнение.

Вместо това наоколо се простираше все същият Мемфис, бързащ да печели или да харчи пари — днес забулен от сивото небе на наближаваща буря. Докато се канеха да прекосят голямата крепостна порта, сърцето на Кейл подскочи, защото изведнъж откъм високата катедрала долетя мощен камбанен звън и прекрасното ехо литна над огромния град, последвано от камбаните на другите църкви. Но ИдрисПюк попари надеждите му.

— Бият камбани, за да прогонят мълниите — обясни той и кимна към наближаващата буря.

Десет минути по-късно слязоха от конете пред резиденцията на лорд Випонд. Очакваше ги само един слуга.

— Здравей, Стилнох — каза ИдрисПюк на слугата.

— Добре сте ни дошъл, сър — отвърна Стилнох.

Беше толкова стар, с толкова набраздена и сбръчкана кожа, че напомни на Кейл за вековния дъб в ъгъла на тренировъчното поле в Светилището — едно тъй древно дърво, че трудно можеше да се разбере каква част от него е жива и каква мъртва. ИдрисПюк се обърна към изтощеното и дълбоко разочаровано момче.

— Отивам да се видя с Випонд. Стилнох ще те отведе в стаята ти. Довечера сме канени на вечеря. Ще се видим тогава.

И той тръгна към парадния вход. Стилнох поведе момчето към една по-малка врата в края на сградата.

— Кой знае в каква дупка ще ме забутат — промърмори си Кейл с нарастваща обида.

Но всъщност стаята, или по-скоро стаите се оказаха твърде приятни. Имаше всекидневна с мек диван и дъбова маса, имаше и баня с отделни тоалетни — нещо, за което бе чувал, но го смяташе за безумна измислица. И разбира се, спалня с голямо легло и пухен дюшек.

— Ще благоволите ли да похапнете, сър? — попита Стилнох.

— Да — отвърна Кейл, предполагайки че става дума за ядене.

Стилнох се поклони. Когато след двайсет минути донесе поднос с бира, месна баница, варено яйце и пържени картофи, Кейл спеше на леглото.

Стилнох бе чул слуховете. Той остави подноса и внимателно огледа заспалото момче. То не изглеждаше впечатляващо с жълтеникавата си кожа и изпитото лице след инфекцията, която едва не го уби. Но ако наистина беше теглило здрав пердах на онзи високомерен хлапак Кон Матераци, значи заслужаваше почит и уважение. С тази мисъл Стилнох зави спящото момче, дръпна завесите и излезе.