Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Кейл сви рамене.
— Ако спася момичето, Негово грамаданство маршалът ще ми бъде вечно благодарен. Достатъчно, за да ми даде пари — много пари — и свобода да си замина.
— Накъде?
— Нейде, където е топло и храната е добра. Колкото се може по-далече от Изкупителите, стига да не падна през ръба на света.
— Ами приятелите ти?
— Приятелите? О, могат да дойдат и те. Защо не?
— Рискът е твърде голям. По-добре да я оставим заложница и Матераци да я откупи с каквото искат.
— Защо си толкова уверен, че е заложница? — попита Кейл със студен, раздразнителен глас.
ИдрисПюк го погледна.
— Тъй… сега може би ще чуем истината.
— Истината е, че смяташ Изкупителите за нещо подобно на вас — по-гадни, по-смахнати, — но че в общи линии искате едно и също. Само че не е така. — Кейл въздъхна. — Не казвам, че ги разбирам, защото не е вярно. Мислех си, че ги разбирам, докато не убих оная торба с лайна Пикарбо. Казах ти, че го сторих, нали разбираш, за да му попреча да я изсили.
— Изнасили.
Кейл почервеня. Мразеше да го поправят.
— Няма значение как го наричат — не беше това. Той я режеше.
После момчето разказа на ИдрисПюк какво се бе случило през онази нощ.
— Боже мой! — възкликна потресеният ИдрисПюк след края на разказа. — Защо?
— Нямам представа. Това имах предвид като ти казах, че вече не вярвам, че знам какво става в гадните им умове.
— Защо биха го сторили на Арбел Матераци?
— Не знам, казах ти. Може би искат да видят как изглежда една жена от Матераците, нали разбираш… — той помълча смутено — … отвътре. Но не звучи логично да я искат за пари. Те не са такива.
— Още по-логично изглежда да искат теб.
Кейл ахна почти насмешливо.
— Биха искали да ме накажат за назидание — първо кълцане, после клада. И не отричам, че биха сторили какво ли не, за да го постигнат — но да започнат война с Матераците заради един послушник? В никакъв случай. — Той се усмихна мрачно. — Май същата мисъл е хрумнала и на маршала. Готов съм да се обзаложа, че в най-скоро време и четиримата ще потеглим към Светилището в знак на добрата му воля. Не мислиш ли?
ИдрисПюк не отговори, защото си мислеше точно това. Млъкнаха за две-три минути.
— Рисковано е. Но може да се направи — каза Кейл. — За мен тя няма значение — излъга той. — Не бих си жертвал живота заради някаква разглезена хлапачка. Но ако Изкупителите я отведат, аз губя всичко. Върнем ли я, печеля всичко. Ти също. Трябва само да ме прикриваш. Дори ако се проваля, имаш добър шанс да се измъкнеш. И нека си го кажем открито — никой няма да ти благодари, ако разберат, че си ги догонил, без да сториш нищо да им попречиш.
ИдрисПюк се усмихна.
— Житейската неправда — няма по-добър аргумент. Много добре. Казвай какъв е планът ти.
— Има три думи, които Боско ми втълпяваше с бой почти всеки ден: изненада, насилие, инерция. Сега ще съжалява за това. — Кейл начерта кръг в сухите борови иглички по земята. — По този кръг ще има четирима пазачи: на изток, запад, север и юг. Тази нощ няма луна, значи не можем да действаме преди да се развидели. Тогава трябва да убиеш пазача на запад — веднага щом го забележиш. После аз се заемам с южния. Ти ще трябва да задържиш западната позиция, защото само оттам има обстрел зад камъка до момичето. Ще я измъкна веднага, щом прережа въжетата. Можеш ли да имитираш някоя птица?
— Сова — каза неуверено ИдрисПюк. — Но по тия места няма сови.
— Изкупителите едва ли го знаят. — Кейл помълча. — Как кряска совата?
ИдрисПюк му показа.
— Ами ако пазачът вдигне шум, докато се опитвам да го убия?
— Докато се опитваш? — възкликна изуменият Кейл. — Никакви опити! И недей да разправяш, че ще сториш каквото ти е по силите. Издъниш ли се, мъртъв съм. Разбра ли?
ИдрисПюк го погледна обидено.
— Недей да се тревожиш за мен, момче.
— Аз пък се тревожа. Значи щом чуя твоя сигнал, убивам южния пазач. Ще ми трябва минута, за да облека расото му. После просто слизам в лагера, колкото се може по-тихо. Щом другите пазачи разберат какво става…
— Защо да не убием и четиримата?
— Няма начин да пълзиш дълго наоколо, без да се издадеш. Това е най-безопасният начин. Те ще са объркани, а аз ще приличам на всички останали в лагера. Все още ще е почти тъмно. Ако си свършиш работата както трябва, всичко ще стане бързо.