Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Маршалът бе пребледнял като платно.
— Тук тя ще е в безопасност. Ще я обкръжим с железен обръч. Никой няма да може да влезе.
Кейл се престори на смутен.
— Казаха ми, че била охранявана от четирийсет гвардейци, когато я отвлекли от замъка край езерото Констанц. Имаше ли оцелели?
— Не — каза маршалът.
— А следващия път — това е само мое мнение, не мога да бъда сигурен — те ще дойдат, за да я убият. Има ли гаранция, че ще ги спрат осемдесет или сто и осемдесет гвардейци?
— Историята ни учи, милорд — обади се ИдрисПюк, — че ако си готов да пожертваш живота си, можеш да убиеш всекиго.
Випонд никога не бе виждал маршала тъй загрижен и разтревожен.
— Можеш ли да ги спреш? — обърна се маршалът към Кейл.
— Аз? — Кейл се престори, че за пръв път му хрумва подобна идея. Замисли се. — Във всеки случай бих се справил по-добре от всеки друг. А и разполагам с Клайст и Хенри Мъглата.
— С кого? — изненада се маршалът.
— Приятелите на Кейл — обясни Випонд, все по-заинтригуван какво е замислил младежът.
— И те ли имат твоите способности? — попита маршалът.
— Имат си техни умения. Тримата заедно можем да се справим, когото и да изпратят Изкупителите.
— Много си самоуверен, Кейл — отбеляза Випонд. — След като от десет минути насам ни обясняваш колко са неуязвими.
Кейл го погледна.
— Казах, че техните убийци са неуязвими за вас. — Той се усмихна. — Не казах, че са неуязвими за мен. Аз съм по-добър, от който и да било войник, обучаван някога от Изкупителите. Не се хваля, така е. Ако не ми вярвате, сър — той погледна маршала, — питайте дъщеря си и ИдрисПюк. А ако това не ви стига, питайте Кон Матераци.
— Дръж си езика зад зъбите, нахално пале — каза Випонд, чийто гняв измести любопитството. — Никога не си позволявай да говориш на маршал Матераци по такъв начин.
— И по-лоши неща съм чувал — каза маршалът. — Ако успееш да опазиш дъщеря ми, ще те направя богат и ще можеш да ме посещаваш лично, когато си искаш. Но дано да твориш истината. — Той се изправи. — До утре следобед искам писмен план за нейната защита. Разбрахме ли се?
Кейл кимна.
— От момента всички войници в двореца са на бойно дежурство. А сега ще те помоля да ни оставиш насаме. И теб също, ИдрисПюк.
Двамата станаха, поклониха се и излязоха.
— Голямо представление разигра — каза ИдрисПюк, докато затваряше вратата. — Имаше ли нещо вярно?
Кейл се разсмя, но не отговори.
Ако бе отговорил на ИдрисПюк, щеше да каже, че много малка част от зловещите му предупреждения се основава на нещо друго, освен на желанието да застави Арбел Лебедовата шия да му обърне внимание. Беше бесен заради нейната неблагодарност и по-влюбен от когато и да било. Но тя заслужаваше наказание, задето се бе отнесла така с него, а какво по-хубаво наказание от това, сам да решава кога да я види и безкрайно да я тормози с присъствието си? Естествено, сърцето му се късаше от факта, че неговото присъствие е тъй омразно за нея, ала, като всеки друг мъж, той намираше начин да се примири с болезненото противоречие.
Тревогата за дъщеря му засилваше страховете на маршала и го правеше лесна плячка за злокобните предсказания на Кейл. Випонд си оставаше недоверчив, също като ИдрисПюк. От друга страна канцлерът не виждаше нищо лошо в предложенията на Кейл. А идеята, че Изкупителите могат да се опитат да я убият, не изглеждаше чак толкова неправдоподобна. Така или иначе, маршалът щеше да си мисли, че нещо се върши, а междувременно Випонд възнамеряваше да работи денонощно, за да разкрие намеренията на Изкупителите. Сигурен бе, че войната е неизбежна и държеше да се подготви за нея, макар и тайно. Но за канцлера една война, без разбиране какво иска противникът, означаваше неминуема катастрофа. Затова той остави Кейл да върши каквото си е наумил — всъщност не бе трудно да се досети какво е то. Момчето явно не знаеше нищо за мотивите на отвличането, но като телохранител на Арбел Матераци щеше да я опази. Макар и по не тъй бащински причини, Випонд също изпитваше благодарност към него — политическите последствия от попадането на най-обожаваната представителка на кралската фамилия в ръцете на свирепия и брутален изкупителски режим биха били немислими. Новините от Източния фронт за свирепата безизходица във войната между Изкупителите и Антагонистите бяха страшни, дори невероятно страшни — ала малцината, успели да избягат през границата към територията на Матераците, единодушно разказваха една и съща тревожна история, която звучеше със злокобна достоверност в отчетите на неговите агенти. Ако избухнеше война срещу Изкупителите, тя нямаше да е като никоя друга.