Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Наблюдавайки тайно как другите гости се справят с каските върху чиниите си, Кейл взе щипката, хвана един охлюв и измъкна с шиша мекото сивкаво месо. Поколеба се, после го лапна и почна да дъвче с отвращение като човек, принуден да изяде собствените си тестиси.
За щастие останалата част от менюто се оказа сравнително позната, или поне напомняше ястията, срещани на трапезата на ИдрисПюк. Като държеше под око своя наставник, Кейл успя криво-ляво да се справи с повечето прибори — макар че вилиците си оставаха пълна загадка. Тримата мъже поеха целия разговор, избягвайки деловите теми — споделяха спомени, разкази за едно или друго събитие от своето минало, но без да засягат провиненията и изпадането в немилост на ИдрисПюк.
През цялата вечеря Арбел Лебедовата шия почти не хапна и нито веднъж не откъсна очи от чинията си. От време на време Кейл хвърляше поглед към нея и всеки път тя му се струваше по-красива отпреди — дълга руса коса, зелени бадемови очи, а какви устни! Червени като роза на фона на бледата кожа. И шия, тъй дълга и стройна, че нямаше думи да я опише. Той отново се привеждаше над поредното блюдо, а душата му звънеше като камбана. Но тази камбана звънеше не само от обич и преклонение — в нея кънтяха гняв и обида. Тя не го поглеждаше, защото не желаеше да търпи присъствието му. Тя го мразеше, а той (как иначе?) отвръщаше също с омраза.
Щом поднесоха последното блюдо — ягоди със сметана — Арбел Лебедовата шия остави приборите и каза:
— Извинявайте, не се чувствам добре. Може ли да се оттегля?
Баща й я погледна, прикривайки яростта си само заради гостите. Кимна мълчаливо, надявайки се раздразненият жест да говори достатъчно ясно: После ще си поговорим.
Тя бързо погледна гостите, но не и Кейл, после изчезна. Кейл седеше, кипнал от гняв. Какви необятни морета от чувства — любов, огорчение и ненавист — избликваха и връхлитаха върху скалите в душата на този младеж.
Но след като девойката се оттегли, стана излишно да отбягват въпроса за нейното отвличане и тайнствената му цел. Освен това стана ясно, защо около двореца не се трупат тълпи, обещаващи вечна признателност заради поразителната храброст на Кейл при спасяването на Арбел Матераци. Почти никой не знаеше. Маршалът се извини на Кейл, но обясни, че ако се разчуеше за отвличането, призивите за война биха станали неудържими. Двамата с лорд Випонд бяха единодушни, че трябва да узнаят колкото се може повече за необяснимия акт на Изкупителите, преди да предприемат една тъй драстична мярка.
— В момента сме слепи — каза Випонд на Кейл. — И затова можем да се препънем в едно тъй мащабно начинание. ИдрисПюк казва, че нямаш представа защо биха предприели подобна провокация.
— Прав е.
— Сигурен ли си?
— Защо да лъжа? За мен изглежда също тъй безсмислено, както за вас. Изкупителите говореха единствено за войната срещу Антагонистите. Пък и за тях казваха само, че те се прекланят пред Антиизкупителя, следователно са еретици и трябва да бъдат премахнати от лицето на земята.
— А говореха ли за Мемфис?
— С отвращение, макар че почти не го споменаваха — бил греховно и извратено място, където всичко можело да се купи и продаде.
— Грубичко — обади се ИдрисПюк, — но е ясно какво намекват.
Маршалът и Випонд се престориха, че не го чуват.
— Значи нищо не можеш да ни кажеш? — попита дожът.
Кейл осъзна, че ще го отпратят и че сега е единственият му шанс да си осигури бъдеще сред всемогъщите.
— Само едно. Щом са избрали да вършат нещо, Изкупителите няма да спрат. Не знам защо искат дъщеря ви, но ще продължат, независимо от цената.
При тия думи маршалът пребледня. Кейл не пропусна да използва предимството си.
— Вашата дъщеря е много… — той помълча, сякаш търсеше точната дума — … престижна личност. — Харесваше тази дума, макар да не знаеше точно какво означава. — Искам да кажа, навсякъде в империята я смятат — чувал съм хората да го казват — за най-прекрасното украшение на короната. Всичко възхитително в нея носи възхищение за Матераците. Тя символизира самия вас, прав ли съм?
— Какво намекваш? — попита маршалът.
— Ако са искали да изпратят послание…
Кейл не довърши.
— Какво послание? — подкани го маршалът с растяща тревога.
— Да отвлекат Арбел Матераци или да я убият и да докажат на вашите поданици, че Изкупителите могат да стигнат и до най-високото място в страната. — Той пак помълча само за да подчертае думите си. — Те знаят, че второ отвличане вероятно е невъзможно, но по мое мнение няма да се откажат. Винаги довършват каквото са почнали. За тях е също тъй важно да изтъкнат това, както и да разберете, че не сте недосегаем. Опитват се да ви кажат, че в никакъв случай няма да спрат.