Лявата ръка на Бога

В отминали времена ИдрисПюк бе командвал редица сражения с хиляди жертви. Но отдавна не му се бе случвало да убие човек в ръкопашна схватка. Той постоя, гледайки изцъклените очи, зяпналата уста с оголени зъби, и усети как тялото му се разтреперва.

В резултат крясъкът на сова, който се опита да имитира, заседна на гърлото му и би стреснал всекиго, който поне веднъж е чувал подобна птица. Но след по-малко от минута той смътно различи силуета на Кейл; момчето бавно слизаше надолу по склона, полагайки усилия да не вдига шум и да не бърза, ако случайно го забележат останалите двама пазачи.

В гърдите на ИдрисПюк се надигна ужас, докато гледаше как едно невръстно момче се готви да нападне шестима спящи мъже.

Сам не знаеше какво бе очаквал, но във всеки случай не и това. Кейл изтегли меча и с едно бързо движение намушка първата спяща фигура, без човекът да гъкне или да помръдне. Все така без да бърза, Кейл пристъпи към втория. Отново мощен удар надолу и пълна тишина. Докато пак прекрачваше, третият Изкупител се размърда и дори надигна глава. Нов удар — може и да бе извикал, но ИдрисПюк не го чу. Кейл пристъпи към четвъртия, който вече бе седнал и сънливо гледаше момчето — озадачен, но не и изплашен. Удар в гърлото и той рухна назад със задавен, но силен вик.

Петият и шестият се събудиха — опитни мъже, закалени от битки и безброй изненади. Първият изкрещя срещу Кейл и се нахвърли върху него, замахвайки с къс меч към лицето му. Кейл се прицели в шията, но не улучи и го удари по ухото. Изкупителят падна на земята с болезнен крясък. Въпреки дългогодишния боен опит, той загуби самообладание и с ужас се вторачи в своя приятел, който драскаше с пръсти по окървавените сухи листа. Гледаше мълчаливо, неподвижен като дънер, докато Кейл като в транс пронизваше гръдната му кост. Едно ахване и човекът падна. Само онзи на земята продължаваше да реве.

Едва сега Кейл забърза — втурна се към девойката, която се бе събудила и видя последните три убийства. Ръцете и краката й бяха вързани, затова той с рязко движение я метна на рамо и изтича да се прикрие зад близката голяма скала. Една стрела профуча край лявото му ухо и отскочи от камъка.

Точно над тях ИдрисПюк отговори на изстрела. Вторият пазач незабавно изпрати стрела към дърветата, където се криеше ИдрисПюк.

Пред следващите минути стрелите прехвърчаха напред-назад, но скоро ИдрисПюк схвана схемата — единият от пазачите го дебнеше, докато другият осигуряваше прикриващ обстрел. Вече просветляваше с всяка секунда и шансовете на Кейл да се измъкне бързо намаляваха. ИдрисПюк трябваше скоро да се оттегли, иначе щеше да попадне под двоен удар.

Кейл направи на Арбел знак да запази спокойствие и да остане в укритието, после изскочи иззад скалата и хукна към стръмния изход от долчинката. С изпънат лък в ръката ИдрисПюк се надяваше на прибързан изстрел, който да му разкрие позицията на стрелеца, след като види бягащия Кейл. Но стрелецът запази присъствие на духа — щеше да изчака Кейл да забави крачка по стръмното и тогава да го повали. На момчето му трябваха само четири секунди, за да стигне дотам, после започна да се катери, забивайки ръце и крака в рохкавия слой от пръст и борови иглички — все по-бавно и по-бавно. Беше изминал три четвърти от изкачването, когато се препъна в един дървесен корен, подхлъзна се и спря, търсейки нова опора. Това трая само секунда, но го лиши от инерция и даде на стрелеца необходимото време. Стрелата избръмча като злобна оса през долчинката и улучи Кейл, докато прехвърляше ръба.