Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Тонът му беше едновременно насърчаващ и заплашителен. Красивата девойка, безупречно грациозна, висока и стройна, бавно пристъпи към Кейл и протегна ръка.
Той я пое, сякаш нямаше представа какво да прави с нея. Не забеляза, че лицето на Арбел (никой не би повярвал, че е възможно) стана по-бяло от сняг под лунни лъчи.
— Благодаря за всичко, което стори за мен. Много съм ти признателна.
ИдрисПюк си помисли, че е чувал повече жизненост и възторг дори в последните думи на смъртник, крачещ към бесилото. Маршалът погледна свирепо дъщеря си — ала видя, че тя дълбоко се бои от момчето пред нея. Към раздразнението му от нейната липса на възпитание се добави искрено недоумение. Колкото и силна да бе неговата благодарност — а тя наистина бе много силна, защото обожаваше дъщеря си, — той малко се разочарова от Кейл. Беше очаквал… всъщност нямаше представа какво е очаквал, но човек с тъй страховита репутация трябваше да изглежда величествено, да излъчва могъщия чар, който маршалът винаги бе долавял около великите мъже на насилието. Кейл обаче приличаше на селянче — симпатично, но недодялано, смаяно и вдървено от кралското присъствие, както се полага на селянин. Пълна загадка оставаше как е успяло подобно същество да пребие най-добрите младежи на Матераците и да унищожи в ръкопашен бой толкова много мъже.
— Да похапнем. Ти сигурно си много гладен. Ела да седнеш до мен — каза маршалът и хвана Кейл за раменете.
Щом седна срещу Арбел, която бе свела очи към чинията си, Кейл забеляза огромния брой прибори пред себе си — цял взвод вилици с различни размери, също толкова ножове, остри и тъпи. А най-потресаващ бе един предмет, напомнящ инструмент за особено болезнени мъчения — например откъсване на нос или пенис. Приличаше на дълга щипка, но в края се усукваше по абсолютно загадъчен начин.
Кейл и бездруго вече се чувстваше зле — неразбираема смес от преклонение и ненавист към седналата отсреща жена, която бе поела ръката му с неохота, като че хващаше мъртва риба. Тая неблагодарна разкошна кучка! Сега бе сигурен, че изглежда глупав — а това вече не се издържаше. Кейл сякаш нямаше страх от най-ужасни болки и дори от самата смърт — в края на краищата никой не можеше да си служи с тях по-добре от самия него, — но почти губеше свяст от тревога пред перспективата да се почувства смешен.
Едва не подскочи, когато Стилнох пристъпи до него тъй безшумно, че момчето го усети, едва когато на масата отпред изникна чиния и старият слуга съчувствено прошепна в ухото му:
— Охлюви!
Без да подозира положението си на герой в очите на Стилнох, Кейл предположи, че „Охлюви!“ трябва да е някакво убийствено оскърбление от страна на слугата, който му завижда за присъствието сред богатите и великите. От друга страна, помисли си той, докато опитваше да се успокои, може да беше предупреждение. Но в такъв случай — какво точно? Той погледна чинията и тревогата му нарасна. Пред него лежаха шест предмета, напомнящи миниатюрни навити войнишки каски и от тях течеше ужасяваща лепкава слуз. Определено приличаха на нещо, за което си струваше да го предупредят.
— А! — каза ИдрисПюк, душейки въздуха като некадърен актьор от пантомима. — Превъзходно. Охлюви в чесново масло!
Седнал до Кейл, той веднага бе забелязал тревогата на момчето от безбройните прибори и ужасения му поглед към шестте охлюва с черупките. След като успя да привлече вниманието на Кейл, както и на всички други около масата, ИдрисПюк хвана с дясната си ръка причудливия инструмент и лекичко стисна дръжката. Двата края се поразтвориха и той ги пъхна в черупката на единия охлюв. Разхлаби натиска и краищата здраво стиснаха черупката. После взе малък шиш с дръжка от слонова кост, бръкна в черупката и сръчно, макар и малко театрално, за да го види Кейл, измъкна отвътре нещо, което наподобяваше (въпреки чесъна, магданоза и маслото) сиво-зеленикав хрущял с размерите на човешко ухо. После също театрално го лапна и въздъхна от възторг.
Макар и отначало озадачени от странното изпълнение, другите около масата бързо разбраха какво се опитва да направи и усърдно престанаха да наблюдават Кейл, който бе впил злобен поглед в първото блюдо.
Навярно звучи изненадващо, че едно момче, готово да яде плъхове, се гнусеше от охлюви. Но Кейл никога не бе виждал охлюв, а кой би дръзнал да заяви, че при едни и същи обстоятелства е по-приятно да ядеш лигав охлюв, изпълзял изпод прогнил пън, отколкото лъскав, едър и пъргав плъх.