Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
От около двеста метра долетя писък на болка и ужас. После замлъкна. Сякаш всичко спря за дълги минути, само вятърът прелиташе из листата.
— Това беше твоят приятел, Изкупителю. Сега си сам.
Нова стрела, пак неточна.
— Избягаш ли сега, няма да те гоним. Давам ти думата си.
— Защо да ти вярвам?
— На моя човек му трябват две-три минути, за да пристигне. Той ще гарантира за мен.
— Добре. Приемам уговорката… но тръгнете ли след мен, кълна се в Бога, ще отмъкна в гроба поне единия.
ИдрисПюк реши да запази мълчание. След като Кейл беше жив и явно в лошо настроение, трябваше само да чака. Всъщност Кейл бе припаднал веднага, след като уби опомнящия се Изкупител и нямаше сили да стори каквото и да било, камо ли да спаси ИдрисПюк. Но след десет минути все по-тревожно чакане, гласът на момчето долетя тихичко иззад храстите отдясно.
— ИдрисПюк, идвам и не бих искал да ми отсечеш главата.
— Слава Богу — промърмори ИдрисПюк и отпусна лъка.
След дълго и тромаво шумолене Кейл изникна от храстите пред него.
ИдрисПюк седна, въздъхна дълбоко и бръкна в джоба си за тютюн.
— Мислех, че си мъртъв.
— Не — отговори Кейл.
— Ами пазачът?
— Да, той е мъртъв.
ИдрисПюк се изсмя.
— Ти си самата предпазливост.
— Не те разбирам.
— Няма значение. — ИдрисПюк нави тютюневите листа и запали. После протегна пурата към момчето. — Искаш ли?
— Честно казано — отвърна Кейл — не се чувствам много добре.
И рухна като мъртъв.
Кейл се опомни едва след три седмици, през които неведнъж бе на крачка от смъртта. Това се дължеше отчасти на инфекция от острието на стрелата, забито в рамото му, но най-вече идваше от лечението на скъпите доктори, които се грижеха за него ден и нощ и чиито убийствено глупави методи (кръвопускане, изстъргване и изстискване) едва не бяха довършили започнатото от дългогодишните жестокости в Светилището. И щяха да го довършат, ако едно временно спадане на треската не бе позволило на Кейл да се свести за няколко часа. Объркан и без ни най-малка представа къде се намира, той отвори очи и видя някакъв старец с червена шапчица да го зяпа отгоре.
— Кой си ти?
— Аз съм доктор Ди — отговори старецът и насочи много остър, но не особено чист нож към вената върху ръката на Кейл.
Кейл отдръпна ръка.
— Какво правиш?
— Спокойно — благо изрече старецът. — Имаш на рамото лоша рана и тя се е възпалила. Трябва да ти пуснем кръв, за да изцедим отровата.
Той хвана ръката на Кейл и се опита да я удържи неподвижна.
— Пусни ме, смахнат дъртак! — викна Кейл, макар да беше тъй слаб, че викът прозвуча по-скоро като шепот.
— Не мърдай, по дяволите! — извика докторът.
За щастие гласът му мина през вратата и стресна ИдрисПюк.
— Какво става? — попита той от прага. После видя, че Кейл е в съзнание. — Слава Богу! — ИдрисПюк пристъпи до леглото и се приведе над момчето. — Радвам се да те видя.
— Кажи на тоя дърт глупак да се маха.
— Той е твоят лекар — дойде да помогне.
Кейл отново дръпна ръка. После примижа от болка в рамото.
— Махни го от мен. Инак, Бог ми е свидетел, ще прережа гърлото на дъртия негодник.
ИдрисПюк кимна на лекаря да си върви и той се подчини, демонстрирайки колко е наскърбен.
— Искам да огледаш раната.
— Нищо не разбирам от медицина. Нека докторът дойде да я погледне.
— Много кръв ли загубих?
— Да.
— Тогава не искам някакъв малоумник да ми източва още. — Кейл се превъртя настрани. — Кажи ми какъв е цветът на раната.
Внимателно, макар и не без да причини на Кейл остра болка, ИдрисПюк отдръпна зацапаната и вкоравена превръзка.
— Има много гной… бледозелена… а краищата са червени.
Лицето на ИдрисПюк стана мрачно. Не за пръв път виждаше смъртоносна рана.
Кейл въздъхна.
— Трябват ми червеи.
— Какво?
— Месни червеи. Знам какво правя. Трябват ми около двайсет. Измий ги пет пъти с чиста питейна вода и ми ги донеси.
— Нека да повикам друг лекар.